Това е, след като дойдоха полицаите — без съмнение, управителят им се бе обадил и казал, че някаква обезобразена психопатка с пушка заплашва всички на петнайсетия етаж. Това е, след като сестрите Риа пренесоха всичкия багаж на Бранди по пожарното стълбище. Това е, след като Бранди казва, че трябва да замине, имала нужда да премисли нещата, нали разбирате, преди голямата операция. Нали разбирате. Трансформацията.
Това е, след като гледам ли, гледам Бранди и си мисля: Шейн?
— Това е такава огромна отговорност — казва Бранди. — Нали разбирате — да станеш момиче. Завинаги.
Да взема хормони. До края на живота си. Хапчетата, пластирите, инжекциите — цял живот. Ами ако се намери някой, един-единствен човек, който би я обикнал, би направил живота й щастлив такава, каквато си беше, без хормоните, грима, тоалетите, обувките и операциите? Трябва поне да се поогледа малко по света. Бранди обяснява всичко това, а сестрите Риа се разплакват и започват да махат за сбогом и да трупат пътните чанти в колата.
Цялата тази сцена би била сърцераздирателна и сигурно и аз щях да се разрева, ако не знаех, че Бранди е моят мъртъв брат, а онази, която той иска да го обича, съм аз, омразната му сестра, която замисля как да го убие. Да. Аз, интригантката, замислям да убия Бранди Александър. Аз нямам какво повече да губя и замислям голямото си отмъщение под светлината на прожекторите.
Дай ми яростни фантазии за отмъщение като механизъм за справяне със ситуацията.
Светкавица.
Дай ми само първа възможност.
Светкавица.
Бранди е зад волана. Тя се обръща към мен с очи, премрежени от сълзи и туш за мигли, и казва:
— Знаеш ли какво представляват Стандартните указания на Бенджамин?
Бранди пали колата и превключва на скорост. Тя дърпа ръчната спирачка и изпружва врат, за да наблюдава идват ли коли. И казва:
— Трябва да живея цяла година на хормони в новата си полова роля преди вагинопластиката. Наричат го „Подготовка в реалния живот“.
Бранди излиза на платното и почти сме се измъкнали. Полицейският отряд за борба с тероризма в шик черно, допълнено от сълзотворен газ и полуавтоматични оръжия, се втурва покрай портиера със златните еполети, придържащ вратата. Сестрите Риа тичат подире ни, махат, пращат въздушни целувки и изобщо се правят на шаферки по най-грозния начин, докато не спират със залитане, задъхани, на улицата. Високите им токчета са се изпочупили и са отишли по дяволите.
В небето грее луна. Административните сгради образуват каньон от двете страни на улицата. Багажникът все още е пълен с Манъс и вече сме изминали огромно разстояние между мен и залавянето ми.
Бранди поставя огромната си длан на бедрото ми и го стиска.
Палеж, отвличане — мисля, че сега е на ред да извърша убийство. Може би всичко това ще ми спечели поне бегъл проблясък на внимание — не от хубавия, великолепен вид, но все пак ще попадна в националните медии.
Момиче чудовище убива тайната си братосестра.
— Остават ми осем месеца от годината за подготовка в реалния живот — казва Бранди. — Можеш ли постоянно да ми отваряш работа през следващите осем месеца?
Глава осемнайсета
Половината си живот прекарах в укриване в богаташките бани.
Върнете се в Сиатъл, към момента, когато Бранди, Сет и аз сме излезли на лов за дрога. Върнете се към деня след нощта, в която се качихме на Космическата игла — в момента Бранди се е проснала на пода в една голяма баня. Първо й помогнах да свали костюма и разкопчах блузата й на гърба, а сега седя на тоалетната чиния и пускам в графитената й уста свръхдоза валиум ритмично като китайско водно мъчение. Главното при валиума, казва момичето Бранди, е, че не премахва болката, но поне не се ядосваш, че те боли.
— Дай — казва Бранди и издава устни напред като риба.
Главното при Бранди е, че тя има такава поносимост към лекарствата, че ще им трябва цяла вечност, за да я убият. Освен това тя е толкова едра, само мускули — ще са нужни купища шишенца от каквото и да било.
Пускам хапчето валиум. Малък бебешко син валиум, още един бледосин валиум, светлосиньо „Тифани“, като дар от „Тифани“, пада и се преобръща валиумът във вътрешността на Бранди.