Бранди казва:
— Ние с госпожица Скоуша бихме желали да огледаме къщата сами. Елис е умствено и емоционално разстроен.
Елис се усмихва.
— Надявахме се вие да го наглеждате — казва Бранди.
— Става — казва Паркър. — Естествено.
Елис се усмихва, подръпва с два пръста ръкава на жакета на Бранди и казва:
— Не ме оставяйте твърде дълго сам, госпожице. Ако не взема достатъчно хапчета, ще получа пристъп.
— Пристъп? — пита Паркър.
Елис обяснява:
— Понякога госпожица Александър забравя, че я чакам, и не ми дава лекарството.
— Получавате пристъпи? — пита Паркър.
— Това е ново за мен — казва Бранди и се усмихва. — Няма да получиш пристъп — казва тя на новоизлюпения ми полубрат. — Елис, забранявам ти да получаваш пристъпи.
Минете към нас, разположили се в подземната пещера.
— Дай.
Подът под гърба на Бранди е застлан със студени плочки във формата на риби, подредени така, че краищата им да се застъпват — една рибя опашка между две рибешки глави, както нареждат сардините в консервите. Покриват целия под на банята.
Пускам хапче валиум между графитените устни.
— Разказвала ли съм ти някога как семейството ми ме изхвърли? — казва Бранди след синята глътчица. — Говоря ти за първото ми семейство. Рожденото ми семейство. Разказвала ли съм ти тая гадна историйка?
Отпускам глава между коленете си и поглеждам право надолу към върховната кралица, положила глава между стъпалата ми.
— От два дни ме болеше гърло, не ходех на училище и въобще — казва Бранди и додава. — Госпожице Арден? Ало?
Поглеждам я. Толкова е лесно да си я представиш мъртва.
— Госпожице Арден, моля — казва тя. — Дай.
Пускам поредния валиум.
Бранди преглъща.
— Не можех да преглъщам с дни — продължава тя. — Толкова ме болеше гърлото. Едвам говорех. Нашите, разбира се, решиха, че е ангина.
Когато гледам надолу, главата на Бранди е почти под моята. Само че лицето й е наопаки. Очите ми гледат право в тъмната вътрешност на графитената й уста, тъмния и влажен вход към вътрешностите и органите й и всичко останало зад сцената. Бранди Александър зад кулисите. Наопаки тя прилича на напълно непозната.
А Елис беше прав — разпитваш хората за тях само за да можеш да им разкажеш за себе си.
— Културата — казва Бранди, — пробата, която взеха за ангина, се оказа положителна за трипер. Третата сестра Риа, нали се сещаш. Гонорея — казва тя. — Онези мънички гадни вируси, гонококи. Бях на шестнайсет и имах трипер. Нашите не го понесоха добре.
Не. Не, не го понесоха.
— Откачиха — казва Бранди.
Изхвърлиха го от къщи.
— Крещяха ми колко съм болен — казва Бранди.
Изхвърлиха го.
— Под „болен“ според мен разбираха „гей“ — казва тя.
И после го изхвърлиха.
— Госпожице Скоуша? — казва тя. — Дай.
И аз й давам.
— И после ме изхвърлиха от проклетата къща.
Минете към господин Паркър, който стои пред вратата на банята и казва:
— Госпожице Александър? Аз съм, госпожице Александър. Госпожице Скоуша, вътре ли сте?
Бранди се надига и се обляга на лакът.
— На Елис му става нещо — казва той през вратата. — Според мен трябва да слезете долу. Госпожице Скоуша, брат ви май получи припадък.
Лекарства и козметика са пръснати навсякъде по аквамариновите плотове. Бранди се е проснала полугола на пода сред разсипани хапчета, капсули и таблетки.
— Той й е полубрат — извиква Бранди в отговор.
Дръжката на вратата изтраква.
— Трябва да ми помогнете — казва Паркър.
— Спрете веднага, господин Паркър! — крясва Бранди и дръжката престава да се върти. — Успокойте се. Не влизайте тук — казва тя. — Онова, което трябва да направите — и докато го казва, гледа мен, — онова, което трябва да направите, е да притиснете Елис на пода така, че да не се нарани. Аз ще сляза след минутка.
Бранди ме поглежда и извива графитените си устни в огромна усмивка-арка.
— Паркър? — казва тя. — Слушате ли ме?
— Моля ви, побързайте — идва откъм вратата.
— След като притиснете Елис на пода — казва Бранди, — втъкнете нещо в устата му. Имате ли портфейл?
Отговорът се бави.