— Портфейлът ми е от кожа на змиорка, госпожице Александър.
— Тогава сигурно много се гордеете с него — казва Бранди. — Трябва да го напъхате между зъбите му, за ди държите устата му отворена. Седнете върху Елис, ако се наложи — Бранди се усмихва в нозете ми — въплъщение на злото.
От долния етаж през вратата се чува дрънчене на истински оловен кристал.
— Побързайте! — крясва Паркър. — Започнал е да чупи!
Бранди облизва устни.
— След като отворите устата му, Паркър, бръкнете вътре и стиснете езика му. Ако не го направите, той ще се задави и ще се окажете седнал върху труп.
Мълчание.
— Чувате ли ме? — пита Бранди.
— Да стисна езика му?
Още нещо истинско, скъпо и далечно се троши.
— Господин Паркър, скъпи, надявам се, че сте застрахован — казва принцеса Александър, а лицето й е подуто и зачервено от напиращия смях. — Да — казва тя. — Стиснете Елис за езика. Притиснете го на земята, дръжте устата му отворена и измъкнете езика му колкото можете навън, докато сляза да ви помогна.
Дръжката на вратата се завърта.
Воалите ми са на тоалетката и не мога да ги достигна.
Вратата се отваря достатъчно, че да удари обутото с обувка на висок ток стъпало на Бранди, просната, разкикотена и натъпкана с валиум, полугола сред хапчетата на пода. Това ми стига, за да видя лицето на Паркър с единствената слята вежда, и е достатъчно за лицето, за да ме види седнала върху тоалетната чиния.
Бранди изпищява:
— Аз се грижа за госпожица Арден Скоуша!
При избора дали да стисне някакъв непознат за езика или да гледа как някакво страшилище ака в гигантска раковина, лицето се оттегля и затръшва вратата след себе си.
Стъпките на футболния стипендиант се втурват по коридора.
После отекват надолу по стълбите.
Стъпките на бичмето Паркър отекват през фоайето към всекидневната.
Писъкът на Елис, истински, внезапен и далечен, се чува през пода от долния етаж. И внезапно замлъква.
— А сега — казва Бранди, — докъде бяхме стигнали?
Тя ляга назад и отпуска глава между стъпалата ми.
— Мислила ли си за пластична операция? — казва и добавя: — Дай.
Глава деветнайсета
Когато излезеш с пияница, забелязваш как пияницата пълни чашата ти, за да може да изпразни своята. Щом и ти пиеш, няма нищо лошо в пиенето. Двама — това е компания. Да пиеш, е удоволствие. Щом има бутилка, дори и чашата ти да не е празна, пияницата ще капне вътре, преди да напълни своята.
Това само прилича на щедрост.
Тази Бранди Александър непрекъснато ми досажда с пластични операции. Защо просто не съм била проверяла какво се предлага. С нейната силиконова гръд, изсмукани с липосукция бедра, същинска Кати Кети с фигура на пясъчен часовник — 120–40–70, наконтената фея кръстница, моята прекрасна лейди, творение на Пигмалион, възкръсналият ми брат, Бранди Александър много се вживява в пластични операции.
И обратното.
Разговори в банята.
Бранди продължава да лежи на студения, покрит с плочки под високо горе на Капитолийския хълм в Сиатъл. Господин Паркър дойде и си отиде. Само Бранди и аз, цял следобед. Продължавам да седя откъм отворения край на огромна керамична раковина, прикрепена към стената. Опитвам се да я убия по малоумния си начин. Кестенявата й глава е между стъпалата ми. Червила и „Демерол“, ружове и „Перкоцет-5“, патладжанени мечти и капсули „Нембутал“ са разпръснати навсякъде по аквамариновите плотове около мивката тоалетка.
Ръката ми — толкова дълго съм държала в нея шепата валиуми, че дланта ми е станала светлосиня в нюанс „Тифани“. Сами двете с Бранди цял следобед, а слънчевите лъчи влизат под все по-нисък и по-нисък ъгъл през големите месингови илюминатори.
— Талията ми — казва Бранди. Графитената й уста изглежда малко прекалено синкава, светлосиньо в нюанс „Тифани“, ако ме питате. Свръхдоза бебешко синьо. — Софонда каза, че талията ми трябва да е четирийсет сантиметра — разказва Бранди. — Аз й казах: „Госпожице Софонда, аз съм с едър кокал. Висока съм метър и осемдесет и два. Няма как талията ми да стане четирийсет сантиметра“.
Седнала върху раковината, аз я слушам с половин ухо.
— А Софонда — продължава Бранди — ми казва, че имало начин, но трябвало да й се доверя. Когато се събуждам в болничната стая, имам четирийсетсантиметрова талия.