Реликви.
Дълга бяла свещ — това е то свещ!
Бранди скача от седалката и идва да погледне.
— Мамицата му! — казва тя и подбелва очи. — Мамицата му!
Има и пепелник — не, това е гипсова отливка на ръчичка, точно до безчувствения задник, на Манъс. Такива отливки се правят в началното училище — притискаш ръчичка в тенекия мокър гипс, за да я подариш на мама в Деня на майката.
Бранди отмята кичур коса от челото на Манъс.
— Страшен сладур, страшен — казва тя, — но мисля, че ще получи мозъчно увреждане.
Твърде много усилия би ми струвало тази вечер да обяснявам писмено всичко на Бранди, но би било съвсем излишно Манъс да получава мозъчно увреждане.
Лошо, че е само от валиума.
Бранди сваля своите „Рей-Бан“, за да го огледа по-добре. Развързва шала „Ермес“ и разтърсва буйно коси — изглежда добре, хапе устни, навлажнява ги с език, в случай че Манъс се свести.
— На сладурите — казва Бранди — обикновено най-добре е да им даваш барбитурати.
Май ще запомня това.
Повдигам Манъс и той сяда в багажника, а краката му се провесват над бронята. Очите на Манъс, електриковосини, светват, изгасват, светват, втренчват се.
Бранди се навежда, за да го огледа хубаво. Брат ми се готви да отмъкне годеника ми. Тук вече искам всички да са мъртви.
— Събуди се, миличък — казва Бранди, хванала Манъс за брадичката.
А Манъс се вторачва в нея:
— Мамо?
— Събуди се, миличък — казва Бранди. — Всичко е наред.
— Сега ли? — казва Манъс.
— Всичко е наред.
Чува се леко барабанене, барабаненето на дъжд по покрива на палатка или затворен гюрук.
— Божичко! — Бранди отстъпва назад. — Исусе Христе!
Манъс примигва и се втренчва в Бранди, после в скута си. Единият крачол на военните му панталони става все по-тъмен, по-тъмен и по-тъмен до коляното.
— Сладък е — казва Бранди, — но току-що се напика.
Върнете се към пластичната хирургия. Върнете се към щастливия ден, когато сте излекувани. Дългата ивица кожа е висяла от врата ви два-три месеца, само че ивицата не е само една. По-скоро са половин дузина стъбълца, защото най-вероятно ще ти направят много наведнъж, та пластичният хирург да разполага с повече тъкан за работа.
За реконструкция тези дълги веещи се ивици висят от долната част на лицето ти около два месеца.
Казват, че първото нещо, което хората забелязват в тебе, са очите. Зарежи ги тия надежди. Приличаш на някакъв месен субпродукт, смлян и изакан от машината за сандвичи „Мляс мляс“.
Мумия, разпадаща се в дъжда.
Разкъсана пинята.
Ивиците топла кожа, които плющят около врата ти, са хубава, захранвана от кръв жива тъкан. Хирургът вдига всяка ивица и присажда заздравелия край към лицето ти. По този начин по-голямата част от тъканта се пренася, ашладисва се на лицето ти, без да се прекъсва кръвоснабдяването. Те издърпват всичката тази отпусната кожа и я оформят грубо в нещо като челюст. Там, където е имало кожа, вратът ти е целият в белези. Челюстта ти представлява маса от ашладисана тъкан, която хирурзите се надяват, че ще се срасне и там ще си остане.
Ти и хирурзите се надявате още един месец. Още един месец се криеш в болницата и чакаш.
Минете към Манъс, седнал сред пикнята си и среброто в багажника на червената си спортна кола. Спомен от времето, когато са те учили да седиш на гърне. Случва се.
Аз съм клекнала пред него и търся издутината на портфейла му.
Манъс само зяпа Бранди. Сигурно мисли, че Бранди съм аз — старата аз, с лице.
Бранди е загубила интерес.
— Той не си спомня. Мисли ме за майка си — казва Бранди. — Сестра, може би, но майка?
Толкова дежа вю. Пробвай с „брат“.
Трябва да намерим къде да отседнем, а Манъс да си намери нова квартира. Не старата, в която живяхме заедно. Той ще ни пусне да се скрием в квартирата му, иначе ще кажа на ченгетата, че ме е отвлякъл и е подпалил къщата на Еви. Манъс не знае, че господин Бакстър и сестрите Риа са ме видели да се разкарвам с пушка из целия град.
Пиша по пръстта с пръст:
Трябва да намерим портфейла му.
— Гащите му са мокри — казва Бранди.
Сега Манъс се вглежда в мен, надига се и удря главата си в отворения капак на багажника. Леле, леле-мале, знаете как боли, и все пак не е кой знае каква трагедия, докато Бранди не изчуруликва, преигравайки: