Ръката ми е осми номер. Кракът — седми.
Бранди казва:
— И ако не можеш да намериш никакъв начин да се измъкнеш от нашата култура, това също е клопка. Желанието да се измъкнеш от клопката затяга клопката.
Книгите по пластична хирургия, дипляните и брошурите, всичките обещаваха да ми помогнат да живея по-нормално и щастливо. Но все по-слабо и по-слабо ми се струваше, че искам точно това. Онова, което исках, все повече ми приличаше на онова, което ме бяха дресирали да искам. Което искат всички.
Дай ми внимание.
Светкавица.
Дай ми красота.
Светкавица.
Дай ми покой и щастие, мъж, който ме обича, и идеален дом.
Светкавица.
Бранди казва:
— Най-добрият начин е да не се бориш с това — просто да караш нататък. Не се опитвай през цялото време да оправиш нещата. Онова, от което бягаш, само остава с теб още по-дълго. Когато се бориш с нещо, ти само го правиш по-силно.
Тя казва:
— Не прави онова, което искаш.
Тя казва:
— Прави онова, което не искаш. Което са те дресирали да не искаш.
Това е обратното на преследването на щастието. Бранди ми казва:
— Прави онова, от което най-много те е страх.
Глава двайсет и втора
В Сиатъл гледах как Бранди повече от сто и шейсет години дреме в подземната ни пещера. Аз съм седнала с една лъскава купчина брошури на хирурзи, рекламиращи операции за смяна на пола. Транссексуална хирургия. Промяна от мъж в жена.
Цветните снимки показват вагини с най-различно качество горе-долу в една и съща поза. Обективът е фокусиран право в тъмната вътрешност на вагината. Пръсти с лакирани в червено нокти, притиснати към двете бедра, разтварят срамните устни. Пикочният канал, мек и розов. Космите по пубиса, подстригани съвсем ниско при някои. Дълбочината на вагината е дадена като девет, двайсет, пет сантиметра. Около пикочния отвор на някои е струпана неизрязана тъкан от пещеристото тяло. Покритият клитор, калпачето на клитора, дребните кожни гънки под него, съединяващи клитора със срамните устни.
Евтини лошокачествени вагини с космата скротумна тъкан отвътре — космите продължават да растат, те се задавят от косми.
Модерни, хубави като картинка вагини, удължени с части от дебелото черво, самопочистващи се и смазващи се със собствена слуз. Чувствителни клитори, измайсторени чрез изрязване и пренасочване на половата жлеза. Кадилакът на вагинопластиката. Някои от тези кадилаци излизат толкова успешни, че потокът от чревна слуз означава всеки ден да си слагаш макси дамска превръзка.
Някои вагини са в стар стил и се налага да ги разтягаш и разширяваш всеки ден с пластмасов калъп. Всички тези брошури са сувенири от близкото бъдеще на Бранди.
След като видяхме г-н Паркър, възседнал Елис, помогнах на дрогирания труп на Бранди да се замъкне обратно горе и отново й съблякох дрехите. Когато се опитах да й пусна още хапчета „Дарвон“ в гърлото, тя се закашля и ги изплю, затова отново я настаних на пода в банята. Когато метнах сакото й на ръката си, усетих нещо картонено във вътрешния джоб. Книгата за мис Рона. Вътре в книгата беше втъкнат сувенир от собственото ми бъдеще.
Облегната на огромната керамична раковина, чета:
Обичам Сет Томас толкова много, че трябва да го унищожа. Компенсирам това с прекалено обожание към върховната кралица. Сет никога няма да ме обича. Никой никога вече няма да ме обича.
Колко унизително.
Дай ми гаден, отчаян емоционален хленч.
Светкавица.
Дай ми погълнато от себе си егоцентрично плещене.
Исусе Христе.
Майната ми. Писнало ми е да бъда аз. Аз, красавицата. Аз, грозницата. Блондинка. Брюнетка. Милион шибани модни преображения, които са да ме държат в клопката на моя „аз“.
Това, което бях преди злополуката, сега е само история. Всичко преди настоящето, преди настоящето, преди настоящето е само история, която влача със себе си. Това като че важи за всекиго по света. Нужна ми е нова история за моята същност.
Нужно ми е така зверски да се прецакам, че да не мога да се спася.
Глава двайсет и трета
И ето какъв е животът в Проекта за реинкарнация на свидетели „Бранди Александър“.
В Санта Барбара Манъс, който беше Денвър, ни научи как да се снабдяваме с дрога. Тримата се гъчкахме в онзи „Фиат Спайдър“ от Портланд до Санта Барбара и на Бранди й се искаше да умре. През цялото време, притиснала длани под кръста си, тя повтаряше: