Ученият като че ли не ме слушаше. Гледаше в пространството и отговори като че ли на себе си:
— Разумните същества, които населяват тази планета, трябва да са отишли извънредно напред в техниката.
— Не ви разбирам!
— Вие сте учител — каза ученият. — Какво преподавате?
— Литература.
— Все едно. Трябва да сте учили и да сте чели, че нищо в природата не се губи.
— Да, зная.
— Това, което е съществувало преди милиарди години в друго състояние, то е пак тук, пак съществува, само че е преминало в ново състояние. Вие как мислите? Човек изчезва ли завинаги?
— Как да кажа… Струва ми се, въпросът ви е излишен. Изчезва, разбира се!
— О, не! — каза ученият. — В природата нищо не се губи. Човек се разлага и се превръща в други органически вещества. В този смисъл ние сме безсмъртни.
Аз иронично се засмях.
— Благодаря за такова безсмъртие! Но каква връзка има всичко това със случая!
— Не бързайте — каза ученият и този път лукаво се усмихна. Лицето му стана добродушно, подкупващо. — Някога земята е била в друго състояние. И въздухообразно, и течно, в най-първичните времена. Но се явили скали, минерали, растения, животни, хора. Откъде са дошли?
Вдигнах рамене и не отговорих.
— От електрони, неутрони и така нататък, от всичко онова, което сега се разкрива в лабораториите.
— Е? — казах аз — Не виждам тук връзката със…
— Слушайте! — прекъсна ме ученият. — Тези разумни същества са разкрили една от най-важните тайни на природата. Те умеят да разлагат всяка материя, включително и човешкото тяло на най-първичното й състояние. Предполагам — в светлинни лъчи. Тези светлинни лъчи отправят в Космоса, в случая към Земята. Те пристигат тук в сноп, както са били изпратени, и имат свойството пак да се обръщат в същата материя, в която са били. За жалост с вашата прибързаност или невнимание сте заставили извънземните същества да отлетят обратно към своята планета като лъчи. Не допущате ли?
Аз извиках:
— Но може би те пак ще кацнат някъде на Земята и тогава…
— Да се надяваме, че ще се появят в друг район. — каза тъжно усмихнат ученият. — Но кога? Къде?
Не отговорих. Стоях замислен и гледах поляната с все още притиснатата трева и храсти, където тогава съвсем ясно видях сребристия диск на извънземното летящо тяло…