— Като в някой роман на ужасите — каза Шари след кратко мълчание.
— Така е — отговори Сакач. — История на ужаса, за разнищването на която имах огромна нужда от помощ. Главно от твоята, Пети.
— Не забравяй Отокар — каза Петер и примами животинчето изпод люлеещия се стол. Отокар се спря в средата на стаята повдигнал нос, запремигва към стопанина си. Той се изсмя и направи замислена физиономия.
— Как мислиш, Имре, ще се съгласи ли Шари?
— За какво? — поинтересува се Шари с подозрение в гласа.
— Знаеш ли… Би следвало да възнаградим Отокар… Докога ще живее като ерген?
— А бе ти — провикна се Шари — да не искаш…
— Да, искам — каза Петер с глас, нетърпящ възражение. — Утре сутринта отивам в магазина за живи животни и ще му намеря някоя подходяща по възраст и вкус Манци.