— Госпожице Мартинес, спомняте ли си колко бе топло в нашия окръг миналата година около Деня на труда18?
Веждите й се събират. Получи достатъчно удари и сега се опитва да сътрудничи.
— Два дни около четирийсет градуса.
— Правилно — потвърждава Стърн, макар да не беше точно така. — А в прокуратурата има ли климатична инсталация?
Юджиния изпръхтява.
— Разправят, че това, което бръмчи влудяващо, било климатик.
Засмива се цялата зала — съдията, журито, зрителите. Накрая дори Стърн се усмихва.
— Предполагам, че когато има такава жега, гледате да си идете веднага щом свърши работното време, прав ли съм?
— Прав сте.
— Но когато прокурорите са се заловили с важно дело, те не напускат в края на работния ден, нали?
Тя поглежда Санди подозрително.
— Според вас не е ли често срещано явление прокурорите да подготвят тезата си за следващия ден вечер? — пита Стърн.
— О, да.
— Та, госпожице, когато е горещо, не бихте ли предпочели да работите в прохладно помещение, отколкото в задушен кабинет в прокуратурата?
— Възразявам — извиква Нико, общо взето, неоснователно.
— Свидетелят да отговори — казва Ларън.
— Естествено — казва тя.
— Вие не знаете, разбира се, дали апартаментът на госпожа Полхимъс е с климатична инсталация, нали?
— Не.
— Но сигурно знаете, че крайречният квартал е много по-близо до прокуратурата, отколкото домът на господин Сабич в Ниъринг?
— Да.
Каквото и да са си помислили съдебните заседатели за Юджиния, тя вероятно ще им се е видяла цвете в сравнение с госпожа Крапотник, която е следващият свидетел. Няколкото й минути на свидетелския стол се превръщат в същински фарс. Госпожа Крапотник е вдовица. Не казва от какво е умрял господин Крапотник, но ще ни бъде трудно да повярваме, че тя не е допринесла за това. Има едри гърди и крещящ грим. Косата й е червеникава и силно тупирана, така че стои като храст, а бижутата й са масивни. Трудна особа. Не желае да отговаря на въпроси, а иска да разказва свободно. Госпожа Крапотник започва отдалеч да обяснява, че покойният й съпруг бил предприемач. Купил запустялата сграда край реката, когато, както описва тя, „кварталът бил в безобразно състояние, направо сметище“. Заявявайки това, тя кима към съдебните заседатели, сигурна, че те знаят за какво става дума. Господин Крапотник стегнал имота с двете си голи ръце.
— Той беше ясновидец. Разбирате ли за какво говоря? Виждаше напред. В тая сграда… знаете ли какво имаше там? Купища гуми, не се шегувам, господин Диогуарди. Гуми. Нямате си представа как вонеше. Не съм гнуслива, пък и то май не е за приказка, ама отначало, когато ме вкара там да се любим, Бог ми е свидетел, за малко да повърна.
— Госпожо — не за пръв път се опитва да я прекъсне Нико.
— Той беше водопроводчик. Кой да предположи, че разбира от недвижими имоти? Да, господин Диогуарди? — Тя присвива очи. — Така ли се казвате? Диогуарди?
— Дела Гуардия — изрича Нико и хвърля отчаян поглед към Молто, търси помощ.
Полека-лека госпожа Крапотник стига до Каролин. Отначало, като се настанила там преди десетина години, живеела при тях под наем. Купила апартамента, когато преди няколко години всички масово се хвърлили да купуват. Слушам госпожа Крапотник и пиша бележка на Кемп: „Откъде една инспекторка, учеща право вечерно, е намерила пари, за да наеме квартира на крайбрежния булевард?“. Кемп кима. И той се е сетил за същото нещо. Почти десет години Каролин живеела на втория етаж, а госпожа Крапотник на първия. Когато господин Крапотник починал, тя изпратила цветя, което не било много подходящо.
Нико гори от нетърпение да се освободи от госпожа Крапотник. Тя е неуправляема. Той дори не я пита за вечерта, когато Каролин е била убита. Каквото и да свидетелства госпожа Крапотник в този момент, то ще бъде дискредитирано от досегашното й поведение.
Затова Нико просто се обръща към нея:
— Виждате ли в залата някого, когото сте срещали около апартамента на госпожа Полхимъс?
— Ами ето например този съм го виждала — казва тя и размахва ръцете си, отрупани с дрънкащи гривни, по посока на съдията.
Ларън покрива лице с длани. Нико разтрива междувеждието си. В един миг зрителите се мъчат да сподавят смеха си, но сетне избухват в кикот. Като разбира, че е провалила всичко, госпожа Крапотник се озърта отчаяно. Посочва към Томи Молто, който е седнал на прокурорската маса.