— Той в Ню Джърси ли живее?
— Да. Ще ви дам телефона.
— Предполагам, че са разведени.
Марти се смее.
— За бога, надявам се. Все пак е женен за майка ми… Искам да кажа, за Мюриъл, но аз й викам „майко“. Женени са вече петнайсет години. — Качва краката си на перваза и се заглежда в струпаните сгради на университетския комплекс. След предложението да се обадя на баща му накратко ми разказва историята. Не му е лесно, сплел е ръце почти като инвалид. Но продължава без подканяне. Историята, която ми разказва със запъване, е нещо съвсем обикновено за нашето съвремие. Баща му, Кенет, бил гимназиален учител по английски език в малък град в Ню Джърси, а Каролин — негова ученичка.
— Татко казваше, че тя била, нали разбирате, много привлекателна. Мисля, че е тръгнал с нея още докато била ученичка. Но са се криели или нещо такова. А това никак не в стила на баща ми. Той е много кротък човек. Убеден съм, че не е имал много приятелки преди нея. Никога не ми е говорил за това, но съм готов да се хвана на бас, че не греша. Мисля, че историята им е била много бурна. Нали разбирате, истински роман. Поне от негова страна. — Тук момчето изглежда объркано. Няма определено мнение за Каролин. Очевидно не я познава достатъчно добре, за да може да каже какви са били чувствата й. — Каролин — казва. — Майка ми. Истинската ми майка — повтаря и се намръщва. — Баща ми я наричаше Кари. Тя имаше много братя и баща. Майка й бе починала рано. Мисля, че ги мразеше до един. Не знам. Те всички се мразеха. Татко казва, че баща й непрекъснато я пребивал от бой. С радост се махнала от тях.
Момчето внезапно скача от перваза и се приближава до картината си — водовъртеж в червено. Примижава срещу нея и посяга към една от тубите. Смята да работи, докато разговаряме.
Разправя ми, че не знае как точно родителите му са се разделили. Когато се родил, Каролин се опитвала да постъпи в колежа и никак не била доволна, че трябвало да се откаже. Баща му споменал само, че в онези дни настъпили драматични събития, които повлекли и Каролин. От думите му подразбрал, че е имала приятел. Очевидно не бе говорил на момчето за това. Обяснил му, че поради редица разочарования престанала да обича града, баща му и живота, който водела.
— Татко казва, че когато се оженили, била съвсем млада, а след това пораснала и искала да бъде нещо друго. Решила, и толкоз. Животът им се объркал и един ден тя просто си отишла. Татко смята, че може би е било за добро. Той е такъв човек. Говори ги и сам си вярва.
Бащата, по думите на сина, се очертава като фигура от Норман Рокуел8 — мъдър и благороден, с очила и вестник в ръка, който прекарва дълги нощи умислен в хола, учител, който взема учениците си присърце. И аз имам син, ще ми се да споделя с момчето, и ми се иска да вярвам, че един ден той ще изпитва подобни чувства към мен.
— Нямам представа кой я е убил — изведнъж казва Марти Полхимъс. — Предполагам, че затова сте дошли.
И аз се питам за какво ли дойдох. Може би, за да разбера какво беше крила или не бе споделила с мен. Да разруша още веднъж илюзията си за онова, което наивно бях смятал за близост.
— Мислите ли, че е някой, когото е познавала? — пита момчето. — Искам да кажа, имате ли някакви следи, или как там го наричате… улики?
Отговарям, че нямаме. Изтъквам противоречивостта на доказателствата: отворените прозорци, чашата. Спестявам му въжетата и стерилността на семенната течност. Все пак става въпрос за майка му, макар да ми е ясно, че няма нужда от кой знае какъв такт или успокоителни думи. Съмнявам се, че притеснението на Марти има нещо общо с неотдавнашните събития. Дори оставам с впечатлението, че той до голяма степен се има за страничен наблюдател.
— Каролин водеше много дела за изнасилване — казвам аз. — Някои смятат, че може да има връзка.
— А вие не сте ли съгласен с това?
— Убийствата рядко са загадъчни. Половината от нашия град в днешно време е свързан с организираната престъпност. В почти всички останали случаи жертвата и убиецът се познават добре и повечето са в резултат на прекратени любовни отношения — нестабилни бракове, изоставени любовници и други подобни. Обикновено е имало някаква криза в отношенията през последните шест месеца, но като цяло подбудите са съвсем ясни.