— Тя имаше много любовници — отбелязва Марти.
— Така ли?
— Предполагам. Искам да кажа, много пъти отклоняваше предложението ми да се видим. Обаждах се и нали разбирате, ставаше ми ясно, че там има някой. Не знаех какво мисли или чувства. Струва ми се, че обичаше да има своите тайни. — Свива рамене. — Смятах, че ще я опозная. Затова и дойдох тук. Татко се опита да ме разколебае, но аз мислех, че ще е добре за мен. Тъй или иначе, в момента следването не ме интересува особено. Мислех си, че важното е колежът, а къде — няма значение. Сега излиза, че ще ме скъсат по всички предмети.
— Наистина ли?
— Е, не съвсем. Физиката9 обаче ми е мъгла, не мога да я проумея. Честна дума. Ще ме скъсат, и то с пълно право.
Влиза симпатично момиче с фланелка, рекламираща световното турне на някаква рок група, и го пита дали е видял някой си Харли. Марти отговаря, че не е. Докато тя влиза и излиза, от стереоуредба някъде в дъното на коридора долита музика. Момчето сменя четките и започва да работи. Лицето му почти опира платното. Щрихите му са съвсем ситни.
Продължава да говори за Каролин.
— От години знаех, че тя е тук. Започнах да й пиша, а когато набрах смелост, обадих й се по телефона. Разбира се, не говорех за пръв път с нея. От дъжд на вятър и тя се обаждаше. Обикновено в началото на годината. Може би искаше да се обади за празниците, но преценяваше, че не е много уместно. Тъй или инак, държа се много мило, като й казах, че ще дойда да следвам тук. „Ах, това е чудесно!“ Много учтива — казва и кима. — Вежлива. Хубава дума, нали?
— Да — отговарям аз.
— Виждах я от дъжд на вятър, най-често в неделя. Един-два пъти ме запозна с разни хора, изглежда смяташе, че няма как да не ме представи. Така се запознах и с господин Хорган.
На това място емоционалният прилив набира сила. По всичко личи, че ще е най-добре да го оставя да продължи, независимо от импулсивното ми желание да задам някои въпроси.
— Много беше заета. Гледаше си службата. Искаше след време да се кандидатира за главен прокурор. Знаехте ли това?
Колебанието ми продължава прекалено дълго дори за такъв тромав разговор като нашия. Може би погледът ми изразява смущение, защото момчето ме поглежда много особено. Отговарям, че в прокуратурата е пълно с хора, които виждат по същия начин своето бъдеще. Но това не охлажда желанието му да продължи тази тема.
— Наистина ли я познавахте добре? Работили ли сте заедно?
— Случваше се — отвръщам, но от начина, по който Марти продължава да ме гледа, ми става ясно, че не съм успял да бъда достатъчно уклончив. — Беше започнал да ми разказваш за срещите ви.
Той изчаква малко, но е свикнал да има работа с възрастни и насочва вниманието си към четката, с която разбърква боята в малката пластмасова табличка. Леко свива рамене, преди да почне да говори.
— Не бяха кой знае какво — казва, обръща рошавата си глава с оная негова червеникава коса и ме поглежда право в очите. — Имам предвид, че не говореше за времето, когато съм бил дете. А аз очаквах да чуя точно това. Предполагам, че просто този период от живота й не беше важен за нея. Нали разбирате? Дума не обелваше за ония години.
Кимам и за миг замълчавам, но все още се гледаме в очите. В неговите отново се появява онзи пламък.
— Бях й безразличен. Разбирате ли? Държеше се с мен много мило, но изглежда не я интересувах. Сигурно затова баща ми не е искал да дойда тук. Толкова години се опитваше да я оправдае, че тогава така се случило и тъй нататък. Не искаше да остана с впечатлението, че го е напуснала заради мен. Но той е бил наясно с истината. — Момчето захвърля четката си. — Ако искате да знаете, господин Хорган трябваше да ме моли, за да отида на погребението. Аз нямаше да го направя. Просто не ми се ходеше. А това е собствената ми майка. Ужасно, нали?
— Зависи — отговарям.
Марти сваля платното до краката си и вторачва поглед в него. Изглежда усеща, че го наблюдавам с интерес, и му е приятно. Мисля си, че е млад и толкова мил с това негово чувство за вина.
— Майка ми почина още докато следвах — обадих се. — На следващата седмица се отбих да видя баща си. Никога не бях го правил, но реших, че предвид обстоятелствата… — Махам с ръка. — Както и да е, той си стягаше багажа. Половината покъщнина беше в кашони. Попитах го: „Татко, къде отиваш?“, а той отговори: „В Аризона“. Излезе, че е купил парче земя и каравана. А не беше споменал и дума за това. Ако не бях се появил този ден, сигурен съм, че щеше да напусне града, без да ми каже едно довиждане. Открай време отношенията ни бяха такива. Случва се между родители и деца.
9
При американската система на висше образование студентите се профилират на един по-късен етап от следването си — обикновено в трети курс. Дотогава по индивидуална за всеки студент програма могат да се изучават предмети от различни специалности. — Б.пр.