Вдигам поглед и виждам, че Безболезнения се е разлял в широка, но далеч не добродушна усмивка.
— Твърдим, че жената е използвала противозачатъчни средства, така ли? — питам аз.
— Не твърдим, а е факт. Контрацептивно желе. Два процента концентрация. На базата на клей. Използва се с диафрагма11.
— С диафрагма ли? — казвам съвсем бавно. — И ти не си видял диафрагмата при аутопсията?
— Как мога да не видя подобно нещо! — Безболезнения удря с юмрук по бюрото. Изсмива се силно. — Гледал си как се върши аутопсия, Савидж! Разпорихме я от горе до долу. Тя нямаше диафрагма.
Продължавам да мълча. Безболезнения се усмихва, а аз го наблюдавам и стискам зъби.
— Къде се е дянала тая диафрагма?
— Искаш ли да чуеш моето предположение?
— Моля.
— Някой я е взел.
— Полицаите ли?
— Полицаите не са толкова глупави.
— Тогава кой?
— Виж какво, господин Савидж, не са полицаите, не съм аз, значи е оня.
— Убиецът ли?
— Точно така.
Отново се зачитам в заключението. Изведнъж забелязвам нещо друго. Целият разговор ми става ясен. Опитвам се да се стегна, но ядът ми се надига. Чувствам, че съм се зачервил до ушите. Може би Безболезнения вижда това, понеже след като ме е мотал в продължение на десет минути, накрая изплюва камъчето. Вероятно смята, че рано или късно ще се сетя сам.
— Знаеш ли какво мисля? Мисля, че е нагласено. Убиецът е любовникът й. Идва, пийва. Имат полово сношение — дотук всичко е наред. Но той е ядосан. Хваща нещо, удря я и после се опитва да представи всичко като изнасилване. Връзва я и изважда диафрагмата. Така поне си мисля аз.
— А Томи Молто какво мисли?
Безболезнения Кумагаи, това садистично лайно, най-после е притиснат в ъгъла. Усмихва се тъпо и дори прави опит да се засмее. „Засмее“ не е най-точната дума. Той хрипти. Устните му се движат, без да издават звук.
Подавам му заключението, като отбелязвам между другото, че датата е отпреди пет дни. Посочвам му бележката в горния ъгъл, която е с неговия почерк: „Молто 762-22-25“.
— Защо не го препишеш, та да си сигурен, че ще намериш Молто, когато ти потрябва?
Безболезнения отново набира инерция:
— А, Томи! — Този път успява да си придаде по-добродушен вид. — Свестен мъж, много свестен.
— Как е?
— Добре е, добре.
— Кажи му да се обади някой път. Може би ще науча какво става със собственото ми следствие. — Изправям се. Соча към Кумагаи. Наричам го с името, което знам, че ненавижда. — Безболезнени, кажи на Молто, а също и на Нико, че всичко това е долно. Долно политиканстване и долнопробни полицейски номера. Молете се на Господа, и ти, и те, да не събера материал срещу вас, че създавате пречки на следствието.
Грабвам заключението от ръцете на Безболезнения и излизам, без да дочакам отговор. Сърцето ми тупти, а ръцете ми треперят от ярост. Когато се връщам в общинската сграда, Реймънд, разбира се, го няма, но казвам на Лорета да ми се обади веднага щом се появи. Търся Мак, но и нея я няма. Сядам в кабинета си и се замислям. Ах, колко умно! Дават ни каквото сме поискали. Но нищо повече. Дай им резултатите, но не и мнение. Като дойде заключението от химическата лаборатория, обади им се, но нито дума какво гласи то. Остави ги да тичат колкото се може по-дълго по грешна следа, а междувременно всичко, което научиш, пусни на Молто. Това най-много ме възмути. Господи, мислех, че политиката е мръсно нещо, но полицията е още по-мръсна. Дори в света на Медичите не е имало толкова интригантство. Връзките тук играят голяма роля. Задължението ти към общинския съветник, посредника с облозите за конни надбягвания, приятелката ти, сватовете, брат ти — пройдохата, продавача от железарския магазин, който ще ти продаде изгодно бурми, новоназначения колега, от когото трябва да се пазиш, наркомана, чиято вулгарна искреност неволно ти въздейства, или крадеца, когото не бива да изпускаш от очи. Не можеш да откажеш и на инспектора по жилищното строителство, който е помогнал на вуйчо ти, или на лейтенанта, за когото смяташ, че е гъст с Болкаро и скоро ще стане капитан, ако не и повече, на брата масон, съседа или патрулиращия полицай, който е просто добро момче. Всеки от тях се нуждае от нещо. И ти му го даваш. В полицията на големия град, поне така е в окръг Киндъл, законът не се спазва строго. Изхвърлили са го на бунището преди много години. Вместо това всичките две хиляди служители, облечени в сини униформи, умело го заобикалят в полза на своя отбор. Безболезнения играе като всички останали. Може би Нико му е обещал, че ще го направи коронер12.
12
Длъжностно лице, което в ръководено от него особено съдебно производство се произнася за причината на смъртта, когато тя очевидно не е естествена. — Б.пр.