От своя страна тя ме съкрушаваше със своето самообладание. Съботата и неделята след първата ни вечер заедно прекарах часове — замаяни и безтегловни — в размисли за следващата ни среща. Нямах представа какво ще последва. На външната врата на апартамента тя целуна ръката ми и просто каза: „До скоро!“. Аз и не помислих да се съпротивлявам. Благодарен бях и на това, което ми даваха.
В понеделник сутринта се появих на вратата на кабинета й с папка в ръка. Дълго бях обмислял позата и походката си. Не трябваше да издават никаква припряност. Облегнах се на рамката на вратата. Усмихнах се, небрежен и спокоен. Каролин седеше зад бюрото си. Звуците на симфония „Юпитер“ изпълваха стаята.
— За делото Найджъл — казах.
Семейство Найджъл бяха още един случай, който показваше мрачната страна на живота в предградията — съпружеска двойка, вършила изнасилвания и блудства. Съпругата се запознавала с жени на улицата, помагала в отвличането им и след това с въображение използвала изкуствен мъжки член. Каролин искаше да приключи делото със спогодба за самопризнание13 и предявяване на по-леко обвинение.
Нямам проблем със спогодбата, продължавам, но мисля, че се нуждаем от две обвинения.
Едва сега Каролин вдига поглед от папките на бюрото. Съвсем безучастен. Очите й не трепват. Усмихва ми се като на колега.
Кой я е поел, питам аз, като имам предвид кой е защитникът й.
Санди, отговаря Каролин. Тя има предвид Алехандро Стърн, който изглежда защитава всяко лице с добър произход, срещу което е предявено обвинение в този щат.
Кажи на Санди, че трябва да признаят вината и за телесна повреда. Не искаме съдията да си помисли, че се опитваме да му вържем ръцете.
Или пресата да реши, че настояваме за условно освобождаване на жените, извършили полови престъпления, добавя тя.
Това също — съгласявам се аз. — Ние сме прокурори, които държат на равенството между двата пола.
Усмихвам се. Тя също. Бавя се на вратата. Дотук успях, но сърцето ми тупти и се страхувам, че лицето ми изглежда глуповато и издава вълнението ми.
Добре. Потупвам папката в бедрото си. Обръщам се. Трябва да се видим да пийнем по едно, казва тя. Кимам, но със стиснати устни. В ресторанта „Гил“ ли, питам аз. А защо не там, където отидохме в петък вечер, пита тя. В нейния апартамент. Иде ми да хвръкна. На лицето й е останала слаба следа от усмивка, но още преди да изляза, тя вече се е съсредоточила в работата си.
— Като си помисля за този миг, изпитвам огромно съжаление към самия себе си. Бях така преизпълнен с надежда. Толкова благодарен. А трябваше да се поуча от миналото и да предугадя бъдещето.
В любовта ми към Каролин имаше много страст, но малко радост. От онзи момент, в който разбрах, че това ще продължи, приличах на изтръгната от земята, съпротивляваща се мандрагора14 за която бях чел стихове като студент. Бях смачкан. Разбит. Погубен. Накъсан на хиляди парченца. Живеех в непрестанно вълнение. Бях попаднал на нещо старо, тъмно и дълбоко. Не виждах себе си. Приличах на сляп призрак, който блуждае из замъка и вие за любов. Мисълта за Каролин, далеч не така променлива като образа й, не ме напускаше нито за миг. Желаех я както никога не бях желал жена и страстта ми бе така натрапчива и настойчива, че ми беше дори малко унизително.
Сега се сещам за Пандора, която като дете винаги бърках с Питър Пан — как отваря кутията си и отприщва потока от нещастия.
— Има нещо така истинско в плътта на чуждата жена — казах на психиатъра.
След като почти двайсет години спях с Барбара, аз вече не лягах само с нея. Лягах с още куп неща: със спомените за по-млади тела, с грижите за милионите неща, които поддържаха и окръжаваха нашия живот: гниещите улуци; нежеланието на Нат да учи математика; начина, по който Реймънд с течение на годините бе започнал да гледа на моята работа, като обръщаше внимание единствено на недостатъците, а не на успехите; особено надменния блясък в погледа на тъща ми, когато обсъждаше някого извън семейството си, включително и мен. В леглото се пресягах към Барбара винаги през призрачното присъствие на всички тези гости.
Но Каролин беше чудо в моя живот. Бях замаян. Объркан. След седемнайсет години съпружеска вярност и потискане на влечението към други жени заради спокойствието на дома не можех да повярвам, че фантазиите ми са се превърнали в реалност. Реалност. Изучавах голото й тяло. Великолепните ареоли и едрите зърна на гърдите, блясъкът на плътта от корема до бедрата. Бях потънал опиянен в един свят без задръжки, бях спасен от монотонния кръговрат на всекидневните задължения. Всеки път, когато се любех с тази жена, имах чувството, че разделям света на две.
13
Практика в наказателния процес на САЩ, при която прокуратурата и обвиняемият постигат съгласие за частично самопризнание и съответно предявяване на по-леко обвинение или искане на по-леко наказание. — Б.пр.
14
Южно растение, което се е смятало за чудотворно поради наркотичното си въздействие; споменава се от Шекспир и Джон Дън. — Б.пр.