— Ирландците — казва той — държат на нощното бдение над мъртъвците.
Преценката на Липранзър се оказва точна. Оркестърът свири оглушително. В очите на младите момичета, които са вечното присъствие тук, все още свети мекият блясък на въодушевлението от забележителните събития. Те са окичили гърдите си със знаменца, а на главите им са кацнали внимателно прикрепени картонени шапчици. С келтски букви в наситенозелен цвят15 навсякъде пише ХОРГАН! В двата края и в средата на празната трибуна са окачени три огромни портрета на Хорган, метър на метър. Разхождам се бавно из залата и похапвам кюфтенца, но се чувствам ужасно.
Около седем и трийсет се качвам на петия стаж в апартамента на Реймънд. Организаторите на кампанията сноват из стаите. На една от ниските масички има три подноса със студени закуски и бутилки алкохол, но аз отклонявам поканата да се почерпя. В трите стаи сигурно има поне десет телефона и всичките звънят едновременно.
И трите местни телевизионни програми вече са дали категорични прогнози, че Дела Гуардия ще е победител. Ларън — съдията Литъл — влиза с чаша бърбън в ръка и протестира срещу анкетите, които се провеждат на изхода.
— За пръв път — казва той — виждам да обявяват някого за мъртвец, преди още да е паднал.
Реймънд обаче е жизнерадостен. Седнал е в една от спалните и говори по телефона, като същевременно гледа телевизия. Щом ме вижда, оставя слушалката и идва да ме прегърне. „Рожат“, произнася той истинското ми име. Знам, че тази вечер подобен жест е бил проявен към поне още десет души, но усещам, че съм дълбоко признателен и трогнат, задето ме причислява към опечаленото си семейство.
Сядам на табуретката до фотьойла, в който се е разположил Реймънд. На страничната масичка има отворена бутилка бърбън и нахапан сандвич. Той продължава да отговаря на телефонните обаждания, а в промеждутъците разговаря с Ларън, Майк и Джо Райли. Аз не помръдвам. Спомням си вечерите, когато седях до баща ми, докато той гледаше мач по телевизията или слушаше радио. Винаги исках позволение, преди да седна до него на дивана. Това бяха най-сърдечните мигове, които сме прекарвали заедно. Когато поотраснах, той от време на време ми подаваше шишето бира, от което пиеше. Понякога дори коментираше мача на глас.
Постепенно разговорът се завърта около това какъв е протоколът за признаване на загубата. Дали Реймънд първо трябва да се обади на Дела Гуардия, или пък да слезе долу да говори пред привържениците си? Най-напред на Дела Гуардия, решават те. Майк държи Реймънд да му се обади. Джо предлага да му изпратят телеграма.
— По дяволите — казва Реймънд. — Той е на отсрещната страна на улицата. Ще отида там да му стисна ръката.
Помолва Ларън да уреди въпроса. Ще се срещне с Нико, ще произнесе речта си, след което ще се върне тук да даде самостоятелни интервюта на репортерите от вестниците, радиото и телевизията. Няма смисъл да ги дразни. Нарежда на Мак да започне да ги насрочва за след девет и трийсет. В десет ще бъде интервюиран на живо от Розънбърг. Досега не бях забелязал Мак, но когато тя завърта стола си, казва само една дума: „Тъжно“.
Реймънд иска да ме види насаме. Влизаме в просторната баня между двете спални.
— Как си? — питам аз.
— И по-тежки моменти съм имал. Утре ще е зле, вдругиден също. Но ще го преживеем някак. Слушай, за това, дето ти споменах онази вечер — като се видя с Нико, ще му предложа да си подам оставката. Не ми се ще да доизкарам последните месеци от мандата си с подрязани криле. Не искам да изглежда, че съм на доизживяване в службата. За какво да проточвам нещата? Ако Нико иска да се състезава в общите избори през ноември като заемащ длъжността, нека да му дам тази възможност. Ще му заявя, че ако председателят на административния съвет на окръга е съгласен, може веднага да поеме прокуратурата. — Това е опит за шега. Председател на административния съвет е Болкаро.
И председател на партията. И кмет. Той има повече титли от президента на някоя бананова република.
Казвам на Реймънд, че е взел мъдро решение. Споглеждаме се.
— Ръсти, май трябва да ти се извиня — казва той. — Знаеш, че ако съм искал някой от прокурорите да поеме поста от мен, това си бил ти. Трябваше да опитам това да направя, вместо да се кандидатирам. Но приятелите настояха да пробвам още веднъж.