Но в края на април, преди да ми бъде предявено обвинение (тогава бях убеден, че това никога няма да се случи), моята цел бе да попреча този безумен епизод да навреди на репутацията ми. Ако се позовях на Петата поправка16 и откажех да дам показания, на което имах право, вестниците вероятно нямаше да отбележат това, но всеки прокурор щеше да разбере, а чрез тях и половината град. Санди надделя, когато резултатите от кръвната проба излязоха и те ме определиха като секретар, произвеждащ антитела тип А, също както лицето, което последно е имало полов контакт с Каролин. Шансът това да е съвпадение беше някъде едно към десет. Тогава разбрах, че и сетната ми възможност за бързо оправдаване се е стопила.
Томи Молто поиска лично да се явя в съда и затова един мрачен следобед през май аз, както мнозина, които бях вземал на мушката си, се изправих сам пред голямото жури — в зала без прозорци, подобна на малък театър — и в отговор на трийсет и шест различни въпроса повторих последователно: „По съвета на моя защитник отказвам да отговоря, за да не се обвиня сам в извършване на престъпление“.
— И така — каза Санди Стърн, — как ти се струва светът от другата страна? — Вглъбен в тайните на кашона, не съм видял кога е влязъл в съвещателната зала. Стои с ръка върху дръжката на вратата — нисък, закръглен, с безупречно елегантен костюм. На лъскавото му бледо теме се мъдрят само няколко зализани назад косъма. Между пръстите му е втъкната пура. Този навик Стърн си позволява само в кантората. На публични места би било неприлично, а Клара, съпругата му, не му разрешава да одимява къщата им.
— Не очаквах, че ще се върнеш толкова скоро — казвам аз.
— Календарът на съдията Магнусън е ужасен, а присъдата, естествено, се прочита най-накрая. — Той говори за друго дело, с което се занимава. Очевидно е висял дълго в съда, но още не си е свършил задълженията. — Ръсти, имаш ли нещо против, ако на разпоредителното заседание с теб се яви Джейми? — Той започва да обяснява подробно, но аз го прекъсвам.
— Няма проблем.
— Много си любезен. Може би след това да отделим няколко минути, за да видим какво ни е изпратил твоят приятел Дела Гуардия. Как го наричахте?
— Дилей.
Учудването на Санди е видно. Не може да разбере на какво се дължи прякорът, а е твърде добре възпитан, за да поиска да му разкрия дори някаква незначителна подробност от живота в прокуратурата, с която толкова често се бори. Сваля си сакото и поръчва кафе. Секретарката го донася заедно с голям кристален пепелник за пурата му.
— И така — казва той. — Разбираме ли аргументите на Дела Гуардия?
— Мисля, че аз ги разбирам.
— Чудесно! Тогава нека да чуя. Обобщение на обвинителната реч на Дела Гуардия за трийсет секунди, ако обичаш.
Когато наех Санди три-четири часа след онази умопобъркваща среща в кабинета на Реймънд, прекарахме заедно трийсет минути. Той ми каза колко ще струва — двайсет и пет хиляди долара вноска, която ще включва такса от сто и петдесет долара на час за времето извън съда и триста долара на час в съда, а остатъкът — само лично заради мен — ще бъде върнат, в случай че няма обвинение. Предупреди ме да не говоря с никого за обвинението и особено да не държа повече възмутени речи пред прокурорите; да избягвам репортери и да не си подавам оставката; каза ми, че всичко това е доста страшничко и му напомня сцени от неговото детство в Латинска Америка; но бил уверен, че при моята безупречна биография въпросът ще се разреши благоприятно. Ала този Санди Стърн, с когото съм работил повече от десет години, срещу когото съм водил половин дузина дела и който, независимо от това дали се отнася за сериозни въпроси или не, винаги е знаел, че може да вярва на моята дума — същият този Санди Стърн досега не ми е задал въпроса дали не съм извършителят на престъплението. От време на време ме разпитваше за подробности. Веднъж съвсем безцеремонно поиска да се осведоми дали съм имал „физически отношения“ с Каролин и аз му отговорих утвърдително, без да мигна. Но Стърн винаги избягваше най-важния въпрос. По това си прилича с всеки друг. Дори Барбара, която чрез разни изявления ми показва, че е убедена в моята невинност, никога не ме е попитала направо каква е истината. Хората ти казват: „Тежко ти“. Или ти остават верни, или, по-често, видимо се дръпват, отвратени. Но никой не набира смелост да зададе единствения въпрос, който го вълнува.
16
Петата поправка от Конституцията на САЩ дава право на лице, срещу което се води разследване, да откаже да отговаря на въпроси, които биха могли да го уличат в престъпление. — Б.пр.