Когато мина покрай масата, зърна познатото лого на компютърния екран. Побиха я студени тръпки. Закова се на място.
Добре дошли в Електронни запознанства „Аркейн“, Джейк Солтър Джоунс. Поздравления, открихме най-подходящата жена за вас! Моля, кликнете на връзката по-долу, за да видите профила на идеалната жена за вас.
Клеър се олюля от усещането, че е двойно урочасана. Първо трябваше да се справи с шока от истинската фамилия на Джейк. На света имаше много хора с фамилия Джоунс, но сред членовете на „Аркейн“ това име значеше много. Като знаеше колко силна е дарбата му на ловец, това вероятно не бе съвпадение. Имаше голяма вероятност Джейк да е директен наследник на Силвестър Джоунс, основателя на организацията.
Нищо чудно, че беше скрил истинското си име, когато бе дошъл да работи под прикритие в Стоун Кениън. Но защо я бе оставил да научи истината по този безцеремонен начин?
Защото не знаеше как да й съобщи, че току-що е бил сватосан от сайта за запознанства на „Аркейн“, реши Клеър. След снощната им страст не би могъл да я погледне в очите и да й съобщи тази новина.
Щеше да го изгуби заради някаква непозната жена, която сватовниците бяха изровили от базата си данни. Не беше правилно. Не беше честно. Двамата с Джейк бяха родени един за друг. Пасваха си идеално. Съвършено. Не можеше той да не разбира това.
Клеър не би успяла да долови лъжа в електронен вид, но беше сигурна, че компютрите на сайта за запознанство лъжат.
Пристъпът на паника я прониза и подпали всичките й сетива. Бий се или бягай!
Първата й реакция бе да избяга. Махни се оттук. Спаси се. Не можеш да продължиш с тази връзка, след като те са му намерили друга. Ако останеш тук, сърцето ти ще бъде разбито завинаги. Събери си багажа. Веднага. Къде са ключовете от колата ти? Бягай! Скрий се!
С известно закъснение психичните рефлекси, които си бе изградила през годините, се пробудиха и овладяха потока от безсмислена паника. Бий се. Можеш да го направиш. Овладей се. Трябва да опиташ. Няма да избягаш. Поне не още. Струва си да се биеш за това.
Тя отмести вниманието си от жестоките думи на компютърния екран. Джейк още стоеше в края на двора. С гръб към нея.
Ако избягаш, няма надежда. Искаш ли го? Тогава се бий!
Бойният дух потече във вените й. Тя мина през отворената врата, заобиколи басейна и стигна до края на двора.
— Тези глупаци в сайта за запознанства грешат — заяви тя.
Осъзна колко високо говори чак когато видя трите койота рязко да обръщат глави към нея, наострили уши. Джейк също се обърна, макар и много по-спокойно. Четири чифта очи се впериха в нея. Вероятно преценяваха дали би станала лесна плячка.
— Не — каза тя на койотите. — В случай че загрявате твърде бавно, аз не съм закуската ви.
Джейк се усмихна.
— Но си страхотна на вкус.
Закачливият му хумор я вбеси. Тя се приближи до него и спря само на две крачки.
— Не смей да ми говориш така! — Машинално понечи да сложи ръце на кръста си, но осъзна, че още държи чашата с чая. — Не и след като тъкмо видях какво пише в компютъра ти.
Развеселеното му изражение изчезна.
— Какво точно си видяла?
— Пише, че са намерили идеалната жена за теб.
— И?
— Лъжат!
Паранормалната енергия беше невидима за човешкото око, но Клеър можеше да се закълне, че въздухът около него изведнъж започна да блести от тази енергия. Клеър усети силните вълни, които пулсираха невидимо в атмосферата.
— Сигурна ли си? — попита той.
— Да. — Тя пристъпи още една крачка напред. — Абсолютно съм сигурна, че грешат!
— Защо?
— Защото ти принадлежиш на мен, ето защо. — Тя размаха свободната си ръка. — Родени сме един за друг. Обичам те. Защо ти трябва този сайт за запознанства? Какво има тази жена, която са ти намерили, което аз нямам?
Опасната енергия, която се завихри около него, се промени обезпокоително рязко в чувствен глад.
— Интересен въпрос — каза той.
— Отговорът е — нищо. Нула. Абсолютно нищо. Тази жена няма нищо, което и аз да нямам. Не си прави труда да си устройваш среща с нея, защото и аз ще дойда на тази среща, а така няма да ти е много удобно да си бъбриш с нея.
— Не знам — каза той. — Със сигурност ще се получи интересна първа среща.
— Прескочи остроумията. Говоря съвсем сериозно, Джейк Солтър Джоунс.
Устните му се извиха леко в ъгълчетата. Очите му пламнаха.
— За мен ли?
— За теб. И за мен. Ние сме идеална двойка. Не го ли разбираш?
— Разбирам го.
— Още повече че няма начин някоя жена, която са ти намерили от сайта, да те обича повече от мен.
— Добре, щом казваш.
Тя се закова на място.