— Какво толкова! — Клеър се пресегна към малката синя керамична купичка със салцата. — Майната им, щом не разбират от майтап.
Тя съсредоточено сипа салца върху бърканите си яйца. Чак след няколко секунди осъзна, че сестра й я гледа втренчено.
— Какво? — вдигна глава Клеър.
Елизабет поклати глава и неочаквано се разкикоти. После притисна длан към устата си в напразен опит да спре бурния смях.
Клеър изяде яйцата си, докато чакаше Елизабет да се овладее и успокои. Тя най-после успя и взе чашата с кафето си.
— Благодаря ти, сестричке. Имах нужда да се посмея така.
— Радвам се, че ти бях от полза.
Елизабет наклони главата си на една страна.
— Наистина ли приемаш толкова спокойно това, което се случи с кариерата и годежа ти?
— Когато се случи — не, но погледнато в перспектива, не се оказа краят на света. Що се отнася до годежа, и без това хранех известни съмнения. Не мисля, че с Грег щяхме да останем дълго време заедно.
— Съгласна съм. Та ти не беше готова да споделиш с него, че притежаваш паранормални способности.
— Това със сигурност беше част от проблема.
— Не би могла да пазиш тайната вечно. Рано или късно щеше да се разчуе и Грег вероятно щеше да реши, че страдаш от самозаблуда. Така реагират обикновените хора, когато им кажат, че някой има особени психични способности.
— Вярно е. — Замислена, Клеър се поколеба. — Имаше и още нещо във връзката ни, което започваше да ме тревожи.
— Какво?
— През цялото време, в което бяхме заедно, не се скарахме нито веднъж.
— Какво му е лошото на това?
— Не съм сигурна — призна Клеър. — Но започна да става дразнещо. Винаги правехме това, което аз исках да правим. Аз вземах всички решения. Аз избирах в кой ресторант да вечеряме. Аз избирах на какви представления да отидем. И винаги ме оставяше аз да определям темпото в леглото.
— Леле, леле, леле… — Елизабет размаха ръка пред лицето на Клеър. — Но за леглото… Мислех, че това е едно от нещата, заради които го харесваш. Тогава оценяваше факта, че те оставя ти да контролираш нещата в това отношение.
— Понякога ти се иска за разнообразие някой друг да поеме инициативата.
— Наистина ли? — Елизабет се усмихна с разбиране. — И кога стигна до тази мъдрост?
— Не знам — призна Клеър. — Всъщност не бих имала против да оставя някой друг да контролира нещата, стига да мога да му се доверя напълно.
— Спомни си, предупредих те, че е грешка някой с твоята висока степен на надареност да се омъжи за човек, който и след милион години няма да разбере истинската ти природа — каза Елизабет.
— Тогава ми изглеждаше добра идея… Ако трябва да бъда справедлива към Грег, като оставим настрана паранормалните ми способности, аз просто не съм от хората, които могат да отстъпят юздите на някого друг.
— Кажи го още веднъж — засмя се Елизабет. — В твоя случай мисля, че ще трябва да се появи някой достатъчно силен, за да вземе юздите от ръцете ти.
Клеър примигна.
— Не съм сигурна, че това ще ми хареса.
— Виждаш ли? Противиш се точно на това, което казваш, че искаш. Желанието ти за контрол сигурно идва заедно с твоята десета степен и проблема с доверието.
— Навярно. Май се получава параграф двайсет и две.
— Е, аз лично винаги ще бъда безкрайно благодарна за твоя уникален талант. Не ми се мисли какво щеше да се случи, ако ти не бе разобличила лъжите на Брад.
— За щастие не ни се налага повече да се тревожим заради Брад.
— Слава богу — кимна Елизабет. — Но започвам да се безпокоя заради Валъри Шипли.
— Мисля, че снощи тя се разстрои, защото ме видя. Щом замина от града, ще се успокои.
— Не съм толкова сигурна. Всъщност няма да се изненадам, ако открия, че точно тя е вдигнала телефона и е разпространила клюките, заради които те уволниха и заради които Грег отмени годежа ви.
— Не бих опитала да споря с твоята интуиция — каза Клеър. — Може да си права, че Валъри е причина за уволнението ми от „Дрейпър Тръст“. Но не съм сигурна, че слуховете за връзката ми с убийството на Брад са накарали Грег да ме зареже.
— Ха! Нали го попита защо слага край на годежа ви?
— Да — призна Клеър.
— И какво отвърна той?
— Каза ми, че има друга.
— Което беше?…
— Лъжа — каза Клеър.
— Нямам повече въпроси, Ваша чест.
9.
На гласовата поща на Клеър имаше съобщение от Джейк и тя го чу, когато включи мобилния си телефон, след като излезе от ресторанта. Беше кратко и по същество:
„Обажда се Джейк. Когато си готова да отидеш за колата си, обади ми се. Ще дойда и ще те закарам до Стоун Кениън“.
Клеър натисна бутона, за да изтрие съобщението.