Елизабет пак повдигна едното ъгълче на маската си.
— Не мисля, че това е единственото, което я притеснява.
Клеър въздъхна.
— Тя се притеснява, че аз ще приема работата, която Арчър ми предлага, и че резултатът от това ще бъдат по-честите ми появи в семейния кръг. Сигурно вече има ужасни видения как гостувам за Деня на благодарността или Коледа.
— За съжаление мама не може да отдели твоето съществуване от случилото се в миналото.
— Коя жена би могла? — попита простичко Клеър.
— Все пак не е правилно. Ако тя иска да се сърди на татко заради нещо, което се е случило преди повече от трийсет години, нейна си работа. Но не би трябвало да вини теб. Ти не си виновна, че татко и майка ти са имали връзка.
— Дори не може да се определи като връзка — уточни Клеър. — Доколкото разбрах, преспали са само веднъж, след което и двамата са осъзнали, че са направили ужасна грешка.
— Мъчно ми е за теб, Клеър, знаеш го. Не мога дори да си представя какво ти е било през всичките тези години — да не познаваш баща си, сестра си и брат си. Но напълно искрено се радвам, че ти съществуваш. Понякога се будя посред нощ след някой кошмар, свързан с Брад, и започвам да си мисля какво щеше да стане, ако теб те нямаше и не се беше свързала с мен.
Клеър протегна ръка и стисна рамото на Елизабет.
— Обаче мен ме имаше и ние се запознахме.
— Слава богу! — прошепна Елизабет. — Ако просто успея да накарам мама да ме изслуша… Но тя все повтаря, че е най-добре всички да забравим случилото се и да продължим живота си. Никога не съм я виждала толкова непреклонна. Тя сякаш напълно отрича това да се е случвало.
— Не го мисли, Лиз. Ако е писано да стане, ще стане.
— Май това, че спаси живота ми, се връзва с правилото, че никое добро не остава ненаказано.
Клеър се усмихна.
— Не съм спасила живота ти. Ти взе решението да ми се довериш. По този начин сама спаси живота си и най-вероятно спаси и живота на Арчър и Майра, ако нашата версия за мотивите на Брад е вярна.
— Версията ни е вярна, сигурна съм — каза Елизабет. — Макар че сега никога няма да успеем да я докажем.
— Както казах, време е да гледаме напред.
Елизабет мълча известно време. После пак свали маската си.
— Какво ще правиш довечера?
Клеър се замисли за разговора на закуска.
— Поканих Джейк на вечеря. Той прие.
— Ти си го поканила? Нещата стават много интересни.
— Всъщност той ме покани отново, но аз отказах.
— Защо, за бога?
— Нещо ми подсказва, че с мъж като него е най-добре да поддържаш резултата равен. Не желая той да смята, че ръководи нещата в тази връзка. Ако изобщо една среща може да се нарече връзка.
— Не искам да обиждам феминистките ти възгледи, Клеър, но според мене, ако го оставиш два пъти да те нахрани за вечеря, няма да му дадеш повод да мисли, че той дърпа конците.
— Май играем някаква игра — каза Клеър. — Трудно е за обяснение.
— Звучи интересно. Къде ще го водиш?
— Не съм решила, но след като изхарчих толкова пари за онази рокля и обувките вчера, няма да бъде някой тежкарски ресторант. Някакви предложения?
— Тук, в Стоун Кениън, има един малък мексикански ресторант, който татко страшно харесва. Сами си правят царевичните питки и според татко — а той разбира от тези неща — правели най-добрите мексикански специалитети в долината. Двамата с Оуен често ходят там, след като са играли голф.
— Звучи ми точно като мястото, което търся.
— Ще ти дам адреса. Не правят резервации, така че може да се наложи да почакате.
По покрития с плочки под зад шезлонгите прозвучаха тихи стъпки. Две служителки, облечени в бледозелените униформи на центъра, се появиха до Клеър и Елизабет.
— Госпожо Глейзбрук, време е за масажа на лицето — каза едната.
Елизабет стана от шезлонга.
— Ще се видим след час, Клеър. Наслаждавай се на тропическото преживяване.
Втората служителка се усмихна на Клеър.
— Ще ме последвате ли, госпожице Ланкастър?
Клеър последва жената по един приятно затъмнен коридор.
— Какво всъщност е това тропическо преживяване? — попита тя. — В брошурата пишеше нещо за водопади.
— Това е една от най-популярните терапии — увери я младата жена. — Мисля, че ще ви хареса.
Тя отвори вратата и въведе Клеър в малък къс от пищен тропически рай. Палми, папрати и екзотични тропически растения ограждаха огромна вана, маскирана като езерце в скалиста пещера. Малък водопад се изливаше във ваната. Чуваха се звуци на бързо течаща и разплискваща се вода. Таванът бе декориран с изкуствен балдахин от зелени листа. Слабата светлина създаваше илюзията, че човек се намира в джунглата призори.