Джейк си представи образно зловещата гледка на лявата си ръка.
— По дяволите, не! — възрази той високо. — В момента приличам на нещо, съшито от доктор Франкенщайн. Сам ще се грижа за ръката си.
Нито Клеър, нито Бентън го погледнаха.
— Да, аз ще правя превръзките — каза Клеър.
— В такъв случай ето инструкциите ни какво да се прави с раната. — Бентън й подаде лист хартия със записаните препоръки.
Клеър огледа списъка с инструкции.
— Предполагам, мога да открия тези неща във всяка добре заредена аптека?
— Не би трябвало да имате проблем. А може да ги купите и от аптеката на болницата, преди да си тръгнете. Там ще ви изпълнят и рецептата.
— Ще го направя. — Клеър сгъна листите и ги пъхна в чантата, която висеше на рамото й. — Благодаря, докторе.
— Е, това ми е работата — усмихна се широко Бентън. — Трябва да ви кажа, че господин Солтър определено беше един от най-интересните случаи, които съм имал от доста време насам. Тук, в Стоун Кениън, рядко виждаме огнестрелни рани. За разлика от големите болници във Финикс и Тъксън, разбира се. Но в този град животът е доста спокоен. — Той погледна Томпсън. — Нали така?
— Харесва ни, че си имаме хубава и безопасна малка общност. — Томпсън изучаваше изражението на Клеър. — Не сме имали огнестрелни рани от шест месеца.
— Да, от убийството на Макалистър — кимна бодро д-р Бентън. — Аз започнах работа тук няколко месеца по-късно, но хората още говорят за него. Смъртта на Макалистър явно е била голяма сензация. Така и не заловиха убиеца, нали?
Джейк започваше да се дразни от начина, по който Томпсън гледа Клеър.
— Разследването продължава — обясни полицаят.
Бентън кимна замислено.
— Официално го определиха като дело на крадец, влязъл да обира апартамента и заварен там от Макалистър. Но доколкото си спомням, имаше доста слухове. Според всички Макалистър бил убит от любовницата си, която била природена сестра на съпругата му. Един от онези объркани любовни триъгълници.
— Нещо такова — съгласи се Томпсън.
— Предполагам, това просто показва, че дори едно семейство да е богато и влиятелно, не означава, че в него не може да има проблеми и черни овце като във всяко друго семейство — продължи Бентън. Той отново набра кода, за да отключи вратата. — Е, приятели, ще трябва да ме извините. Чака ме дълга нощ. Трябва да спасявам хора, да пия кафе — такива работи. Надявам се да не ви виждам тук скоро, господин Солтър.
Вратите се затвориха зад него. Джейк погледна Клеър. Ъгълчетата на устните му бяха много напрегнати. Томпсън беше извадил бележник от джоба си.
— Не чух името ви, госпожо?
По дяволите, помисли си Джейк. Това не беше добре. Почти виждаше как започва да загрява мозъкът на полицая. Опита да се отърси от замаяното, дезориентирано усещане, което го обгръщаше.
— Клеър Ланкастър — отговори Клеър учтиво.
— Така си и мислех — каза Томпсън и си записа нещо.
— Хей! — изръмжа Джейк. — Спрете!
Нито Томпсън, нито Клеър го погледнаха.
— Имате ли представа кой е стрелял по Джейк? — попита Клеър агресивно.
— Още не.
Клеър присви очи.
— Не трябва ли да се опитате да го откриете?
— Работим по случая. Току-що записах показанията на господин Солтър. Имате ли нещо против да ми кажете къде се намирахте около шест часа тази вечер, госпожице Ланкастър?
— В дома на господин Солтър. Готвех вечеря.
Джейк преметна здравата си ръка около раменете й.
— Няма нищо, което един мъж да очаква с по-голямо нетърпение след тежък работен ден и прострелване в рамото, от това да се завърне вкъщи и да има домашно приготвена храна. Какво ще вечеряме, скъпа?
— Сьомга на скара със сос песто — отговори тя.
— Отлично! — каза Джейк и намигна на Томпсън. — Чувал съм, че рибата е полезна.
Томпсън си записа нещо и Джейк предположи, че не е свързано с ползата от рибата като храна. Полицаят пак гледаше изпитателно Клеър.
— Имаше ли някой в къщата с вас?
— Не — отвърна Клеър.
— Да сте се обаждали на някого по това време?
— Не.
Разговорът не отива на добре, помисли си Джейк. Вероятно той трябваше да направи нещо. Но му беше трудно да мисли, защото главата му бе замаяна от болкоуспокояващите.
Томпсън пак си записа нещо.
— Някой да ви се е обаждал, госпожице Ланкастър?
— Единственото обаждане беше от болницата, за да ми съобщят, че Джейк е ранен — каза Клеър спокойно.
Джейк опита да пробуди сетивата си, за да прогони мъглата от главата си. Когато психичната енергия запулсира в тялото му, успя за малко да проясни съзнанието си.
— Я се осъзнай, Томпсън! — каза той. — Бях прострелян с пушка с оптичен мерник. Дадох ти куршума, който издълбах от стената. Знаеш не по-зле от мен, че търсите човек, който си пада по лова.