Выбрать главу

Всички кимнаха мълчаливо.

Джейк чу тихия звън на мобилния си телефон. Извади го от джоба си и погледна номера, от който го търсеха.

— „Джоунс и Джоунс“ — обясни на останалите. — Помолих Фалън Джоунс да провери дали може да открие Кимбърли Тод и доктор Роналд Моубрей. Може би все пак ще имаме късмет. — Той прие обаждането. — Какво ще ми кажеш, Фалън?

— Още почти нищо за Кимбърли Тод — заговори Фалън. — На този етап мога само да кажа, че не е регистриран член на организацията. Но не беше никак трудно да се открие Моубрей. Той е с пета степен, изкарва си прехраната, като обира чрез измами възрастни хора в различни старчески домове. Изглежда, работил е в Тъксън през последната година. Преди това е бил във Флорида. Рядко се задържа някъде повече от година. Горе-долу толкова време му трябва да организира измамата, да привлече жертви и да ги убеди да му прехвърлят всичките си спестявания.

Джейк извади химикалка и взе бележника си от плота.

— Какво име използва в Тъксън?

— Нелсън Ингъл. „Ингъл Инвестмънтс“.

Фалън бързо му продиктува адреса.

— Благодаря — каза Джейк. — Продължавай да търсиш Кимбърли Тод. Тя е много важна.

— Ще продължа, но в момента сякаш е изчезнала от лицето на земята. Нещо друго?

— Не, но някой стреля по мен снощи, затова мисля, че най-после бележим някакъв напредък.

Последва кратка пауза.

— Добре ли си? — попита Фалън.

— Няколко шева, нищо сериозно.

— Да ти пратя ли подкрепление?

— Ако го направиш, нашият човек ще забележи. Това е малък град. Слушай, нека първо говоря с Ингъл. Може би след това ще имам по-ясна представа от какво имам нужда.

— Добре. Обаждай се.

— Непременно. — Джейк осъзна, че Клеър гледа навъсено телефона.

— Чакай малко — каза Фалън. — Още нещо. Какво става с Клеър Ланкастър? Някакви проблеми?

— По отношение на мен — не! — каза Джейк. — Но ти може и да имаш проблем в крайна сметка.

— Какво означава това, по дяволите?

Джейк се усмихна на Клеър.

— Мисля, че тя е взела твърдо решение, че повече няма да кандидатства за работа в „Джоунс и Джоунс“. Ще си открие своя собствена агенция за психични разследвания.

— Какво ще направи?

— Спомена нещо, че в крайна сметка не желае да работи за теб.

— Мен конкретно ли спомена? — попита Фалън предпазливо.

— Да кажем просто, че фразата „надут глупак“ и твоето име се появиха в едно и също изречение и това се случи повече от веднъж.

— Нарекла ме е надут глупак? — Фалън бе искрено учуден. — Тя никога не се е срещала с мен.

— Ти също не си се срещал с нея — изтъкна Джейк, — което не ти е попречило да отхвърлиш всичките й молби за работа. Това е засега, Фалън. Ще ти се обадя по-късно и ще ти кажа как вървят нещата.

— Чакай малко. За тази Ланкастър…

— Бързам.

— Не ми затваряй. По дяволите, Джейк…

Джейк затвори телефона и погледна останалите.

— Открили са доктор Роналд Моубрей. Намира се в Тъксън и е организирал схема за измами под името Ингъл. Ще го открия още днес следобед.

— И аз ще дойда — съобщи Елизабет.

Арчър стана.

— Аз ще си взема пушката.

Майра се намръщи.

— И аз ще дойда с вас. Държа да му кажа някои неща.

Джейк огледа решителните лица около себе си.

— Обикновено работя сам.

— Хайде познай! — обади се Клеър. — Този път ще си имаш цял екип.

Джейк реши, че е безсмислено да спори. Нямаше изгледи за успех срещу обединения фронт на Глейзбрук. Единственото нещо, което можеше да направи, бе да опита да запази контрола над ситуацията.

— Добре — каза той. — Но ще го направим по моя начин.

Клеър се усмихна.

— Всъщност може да се получи по-добре, ако го направим по моя начин. Аз съм експертът, когато става дума за измамници, забрави ли?

40.

Офисът на „Ингъл Инвестмънтс“ се намираше в дълга редица от магазини в източната част на Тъксън. С типичната си семпла архитектура — покрив с червени керемиди, сенчести тротоари и огромни паркинги, мястото приличаше на всички останали търговски улици, които Клеър беше видяла в Аризона.

— Не е особено престижен офис за инвестиционна компания — отбеляза тя, оглеждайки магазините през прозореца на колата. Видя два-три магазина за дрехи, една пекарна, магазин за сладолед и няколко малки закусвални.

— Но не е и евтино място — каза Джейк. Той огледа вратата на „Ингъл Инвестмънтс“. — Май предпочита да не се набива много на очи.