— Не знаех, че, „Джоунс и Джоунс“ имат списък за наблюдение.
— Сигурно защото никога не си работила за тях.
— За което е виновен надутият глупак Фалън Джоунс. — Клеър спря на един светофар и го погледна изпитателно. — Добре ли си?
— Да. — Той забарабани с пръсти по седалката си, осъзна какво прави и спря. — Просто ми е кипнала кръвта, нищо друго.
Тя се засмя, което го изненада.
— Зовът на дивото, а?
Той не беше сигурен как да разбира това.
— Мислиш, че е смешно?
— Не, разбира се. Извинявай. — Светофарът светна зелено. Клеър бързо премина през кръстовището. — Но не мисля и че е нещо толкова важно.
Джейк не се сдържа и огледа улицата. Сетивата му бяха нащрек, което означаваше, че той автоматично регистрира детайлите от непосредствено заобикалящата го среда и търси заплахи или жертви. Фразата „зовът на дивото“ беше прекалено близо до истината.
Психар.
После си спомни как Клеър беше скочила в негова защита, когато Ингъл го нарече така. Част от напрежението в него се разсея.
— Ти как го усещаш? — попита той тихо.
Тя не попита кое.
— Когато за първи път осъзнах способностите си и се събудих в свят, пълен с лъжи, ме връхлетяваха вълни от неконтролируеми пристъпи на паника.
— Това е било, преди да се научиш да филтрираш лъжите?
— Да. Експертите от „Аркейн“ имат твърде малко опит със способности като моите, защото са много рядко срещани. В крайна сметка един парапсихолог осъзна, че конкретните ми сетива са здраво свързани с добрата стара реакция: бий се или бягай.
— Разбира се — каза той, замислен. — Лъжите най-общо, дори и безобидните, винаги представляват потенциална заплаха. Реагирала си адекватно.
— Моят терапевт ми помогна да си създам психичен филтър. Не беше лесно. Но единствената алтернатива бе да се превърна в пълен отшелник, за да избегна всички лъжи.
— Много се радвам, че не си избрала този вариант.
Тя се усмихна.
— Аз също се радвам.
— Добре се справи с Ингъл. Обработи го великолепно.
— Не ми е за пръв път да си имам работа с измамници.
— Това беше очевидно. Фалън определено се е издънил, като не те е наел.
— Това със сигурност е и моето мнение.
Джейк се облегна по-удобно, изключвайки сетивата си със съзнателно усилие на волята. Трябваше да помисли, а невинаги мислеше по най-добрия начин, когато бе превъзбуден. Един от недостатъците да си ловец.
— Знаеш ли — каза той, — това, че Макалистър направо е превъртял, когато схемата с Глейзбрук се е провалила, но не се е отказал да действа, е много интересно.
— Наистина. Много интересно. Ингъл беше прав. В такава ситуация повечето измамници биха изчезнали. Трябва да е имало много основателна причина един професионален измамник да продължи да действа по задача, за която е ясно, че най-вероятно ще се провали.
— Все се връщам на думите, че не е имал право на провал. В исторически план заговорите в „Аркейн“ са били много дарвинистки в организацията си. Ако искаш да се издигаш в йерархията, трябва постоянно да се доказваш, изпълнявайки определени задачи, възлагани ти от по-висшестоящите.
— Ако Брад Макалистър е работел за новия заговор, значи организацията го е изпратила да придобие контрол над Глейзбрук — каза Клеър. — Може да е бил екзекутиран, когато е станало ясно, че се е провалил. В такъв случай убиецът вероятно отдавна е изчезнал от Аризона.
— Може би — съгласи се Джейк. — Но повече няма да затварям врати. Направих тази грешка в началото на разследването си. Веднъж е достатъчно.
— Все се чудя къде е мястото на Кимбърли Тод във всичко това — разсъждаваше Клеър.
— Аз — също. Фактът, че анализаторите на „Джоунс и Джоунс“ все още не са успели да я открият, може да означава, че е мъртва и погребана някъде из пустинята. Част от операцията по разчистването след провала на проекта.
Клеър потрепери.
— Мислиш, че са се отървали от нея, защото е знаела твърде много?
— Възможно е.
— Може би затова е била убита и Валъри Шипли. Чу какво каза Ингъл — тя е била единственият човек, на когото Брад е имал доверие. Хората от заговора навярно са се разтревожили, че той е споделил плана с нея. — Клеър се напрегна. — Мили боже, сега ми хрумна нещо.