Выбрать главу

Пита се дали Соня ще се обади в полицията. Пита се дали това има някакво значение.

Какъв глупак бе да дойде точно на това място.

Много го боли. Трябва да си почине. Но не разполага с никакво време. Трябва да се мобилизира. Поглежда стрелката за гориво. Резервоарът е почти празен. Спира на следващата бензиностанция, за да даде последните си пари.

Докато кара, си мисли за бомбата, която Оливия му стовари съвсем неотдавна. В края на деня, колкото извратено и тъпо да звучи това, той се пита какво променя тя в края на краищата. Той все така обича Оливия. Обича начина, по който се мръщи, докато се гледа в огледалото, леката усмивка, която разцъфва върху лицето й, ако си мисли за нещо смешно, въртенето на очите при казана от него двусмислица, кръстатото й сядане, когато се готви да чете, дълбокото, почти като в рисуван филм дишане, когато се ядоса, насълзените от удоволствие очи, когато се любят, ускорения си пулс, когато тя се засмее, внимателния, изучаващ поглед, когато мисли, че не я вижда, спуснатите клепачи, когато слуша любима мелодия по радиото, маниера й да го хваща непринудено за ръка по всякакъв повод и всяко време, мекотата на кожата й, заряда на допира й, прехвърленото през тялото му бедро сутрин, притиснатите към гърба му гърди нощем, навика да го целува сутрин по бузата, преди да провери дали го оставя добре завит в леглото.

Кое от всички тези неща се е променило сега?

Истината невинаги носи освобождаване. Едно минало си остава завинаги твое. Той самият не й е разказал за „подхлъзването“ с цел да хвърли светлина върху „истинския“ Мат или за да извиси отношенията им на друго равнище. Казва й, защото не храни никакво съмнение относно това, че рано или късно тя несъмнено ще разбере сама. Това не означава абсолютно нищо. Ако не бе споделил с нея, нямаше ли връзката им да си остане все така здрава?

Или пък всичко това са празни, никому ненужни разсъждения?

Спира край един банкомат недалеч от къщата на Соня — вече няма друг избор. Трябват му пари. Ако тя е звъннала в полицията, те така и така вече знаят, че се намира в този район. Докато проследят точното му местонахождение, той отдавна ще е отлетял. Не иска да използва кредитна карта в бензиностанция. Там биха могли да запомнят него или колата. Ако съумее да изтегли пари и остави достатъчно голямо разстояние между себе си и автомата в достатъчно кратък срок, всичко ще бъде наред.

Картата му позволява да изтегли максимум хиляда долара. Той ги взема.

След което започва да обмисля начини за стигане до Рино.

* * *

Лорън кара. Адам Йейтс седи до нея.

— Я ми разправи пак — обажда се той.

— Имам информатор на име Лен Фридман. Преди година открихме две мъртви жени в район на проститутки. И двете млади, и двете чернокожи, и двете с отрязани китки, за да не установим самоличността им по отпечатъци от пръстите. Едно от момичетата обаче имаше необичайна татуировка откъм вътрешната страна на лявото бедро — логото на университета „Принстън“.

— На „Принстън“?

— Да.

Той поклаща глава.

— Както и да е, ние публикувахме тия неща във вестниците. Единственото обаждане дойде от този Лен Фридман. Попита дали момичето няма и друга татуировка — розов цвят върху дясното ходило. За него не бяхме съобщавали. Така че нашият интерес — да го кажем най-меко — бе силно възбуден.

— Помислихте го за извършителя?

— Ми да, защо не? Но се оказва, че и двете били стриптийзьорки — или изпълнителки на еротични танци, както се изрази Фридман — в някаква отчаяна дупка, наречена „Меденото зайче“, в Нюарк. Въпросният Фридман е голям специалист по всички свързани със стриптийза въпроси. Хоби. Колекционира афиши, биографии, лични данни, истински имена, описания на татуировки, белези по рождение, както и придобити по-късно — с една дума, всичко. Пълна база данни. И не само от района. Предполагам, познаваш занаята във Вегас?

— Естествено.

— Известно ти е как се разпространяват картички за реклама на проститутки, стриптийзьорки и подобни.

— Не забравяй, че живея там.

Тя кимва.

— Е, Лен Фридман събира и тях. Като коледни картички. Черпи информация по този начин. Пътува седмици наред из такива места, за да я попълва. Пише нещо, което може да мине за научен труд по тази тема. Издирва исторически артефакти. Притежава например сутиен на Джипси Роуз Ли45. Има неща отпреди столетие.

вернуться

45

Роуз Луиз Ховик (1914–1970), американска актриса с бурен личен живот. — Б.пр.