— Имате ли представа какво е това? — пита Фридман и сочи огромно ветрило от пера, поставено в стъклен куб, както правят в музеите.
— Ветрило? — обажда се Лорън.
Той се смее.
— Не само. Да го наречеш просто ветрило би било като — Фридман обмисля сравнението — … като да наречеш Декларацията за независимост парче пергамент. Не, не, това ветрило с използвано от великата Сали Ранд46 в клуб „Парамаунт“ през 1932 година.
Фридман явно очаква бурна реакция, каквато не последва.
— Сали Ранд изобретява танца с ветрило. Снима се с него и в „Болеро“ през 1934 година. Самото ветрило е изработено от истински пера на щраус. Да не повярва човек. Ами оня камшик там? Той е бил на Бети Пейдж47. Наречена е Кралицата на робите.
— От майка си ли? — не се сдържа Лорън.
Фридман въси вежди, видимо разочарован. Лорън подава ръка за извинение. Фридман въздъхва и сяда пред компютъра.
— Значи приемаме, че става дума за изпълнителка на еротични танци от района на Вегас.
— Би могло така да се окаже — отвръща Лорън.
— Разполагаме ли с име?
— Кандис Потър.
Той спира.
— Убитата?
— Да.
— Но тя е мъртва от десет години.
— Знаем това.
— Според повечето мнения била убита от някой си Клайд Рангор — започва Фридман. — Той и приятелката му Ема Лемей имат набито око за млади таланти. Те менажират някои от най-долнопробните, но заредени с дарования мъжки клубове из цялата страна.
Лорън хвърля крадешком поглед към Адам. Той клати глава от възхищение или отврата. Трудно е да се каже точно. Фридман също забелязва това.
— Някои пък се влудяват по автомобилни състезания на писта — отбелязва той хапливо.
— Така си е. Чиста загуба на време — съгласява се Лорън.
— Друго?
— Носят се гадни слухове относно Клайд Рангор и Ема Лемей.
— Че тормозят момичетата?
— Това едно на ръка, но изглежда са свързани с мафията. За съжаление това не е нещо изключително в тези среди. Но хвърля петно върху общата естетика на занаята, нали разбирате?
— Ъ-хъ — дава израз на разбиране Лорън.
— Дори крадците си имат свой нравствен кодекс. А тези двамата изглежда го нарушават.
— По какъв начин?
— Виждали ли сте последните реклами за Лас Вегас? — пита Фридман.
— Не.
— Има една, в която се казва: „Каквото във Вегас става, там си и остава“.
— А, тая съм я виждала — сеща се Лорън.
— Е, този лозунг е възприет в мъжките клубове най-сериозно. До степен на фанатизъм. Никога, никому нищо не казвай.
— А тия двамата казват, така ли?
Фридман помръква.
— Още по-лошо. Те…
— Достатъчно — прекъсва го Йейтс.
Лорън го поглежда. Свива рамене в недоумение.
— Вижте какво — продължава агентът, като поглежда часовника си, — всичко това е много интересно, обаче ние сме малко притеснени с времето. Какво по-конкретно можете да ни кажете във връзка с Кандис Потър?
— Мога ли да попитам нещо?
— Давайте.
— Тя е мъртва от много време. Нещо ново ли има по случая?
— Може би — отвръща Лорън.
Фридман скръства ръце и чака. Лорън се възползва от възможността:
— Знаеш ли, че Кандис Потър може да е била — решава да употреби по-известен, макар и не съвсем точен термин — хермафродит?
Чутото го поразява.
— Стига, бе!
— Така е.
— Сигурна ли си?
— Видях протокола от аутопсията.
— Чакай малко! — почти крясва Фридман. — Имаш оригиналния протокол от аутопсията?
— Да.
Фридман облизва устни, старае се да не издава степента на възбудата си.
— Има ли начин и аз да получа копие?
— Сигурно ще може да се уреди — казва Лорън. — Какво още можеш да ни кажеш за нея?
Фридман започва да кълве по клавишите.
— Информацията относно Кандис Потър е оскъдна и откъслечна. През повечето време се подвизава с артистичното име Канди Кейн, което — трябва да си признаем — е отвратително име за една изпълнителка на екзотични танци. Прекалено е, нали разбирате? Крайно праволинейно. Всички знаем какво значи едно хубаво име. Например Джена Джеймисън48. Сигурно сте чували за нея. Е, Джена започва като танцьорка, преди да се захване с порно. Името Джеймисън взема от бутилката ирландско уиски. Какво ще кажете? Класика. Къде-къде по-секси.
46
Американска актриса и танцьорка (1904–1979), кралица на Бурлеската, снимала се и в нямото кино. — Б.пр.