— Имаш право — съгласява се Лорън, защото все трябва да каже нещо.
— А соловият акт на Канди не е нещо особено оригинално. Появява се облечена в дреха на розови и бели ивици и носи в ръце бонбон? Чат ли си? Захарна пръчица. Чисто клише. — Поклаща глава като учител, останал подведен от отличник, комуто възлага огромни надежди. — Като професионалистка ще бъде запомнена много по-ярко с изпълнението си в дует. Там се появява с името Браяна Пиколо.
— Браяна Пиколо?
— Да. Изпълнява го с още една танцьорка, афроамериканка на име Кими Дейл. Тя пък се явява тук под името Гейл Сайърс.
Лорън и Йейтс се споглеждат.
— Пиколо и Сайърс? Майтапиш ли се?
— Не бе. Браяна и Гейл изпълняват цяла поредица скечове върху епизоди от филма. Гейл казва например с насълзени очи: „Обичам Браяна Пиколо“, също като Били Дий49 на екрана.
— После Браяна ляга болна. Помагат си една на друга при събличането. Никакъв секс. Няма такива работи. Просто екзотично, артистично изпълнение. Въздействието е особено силно върху мъжете със склонност към междурасови връзки. Каквито са, между нас казано, почти всички мъже. Мисля, че този танц представлява едно от най-изтънчените политически заявления, правени някога в тази сфера, ранна проява на чувствителност към расовия проблем. Никога не съм гледал това изпълнение лично, но съм дълбоко убеден, че то представлява покъртителен портрет на социално-икономическите…
— Точно така, покъртителен — прекъсва го Лорън. — А нещо друго?
— О, има. Зависи какво ви интересува. Изпълнението на Сайърс-Пиколо обикновено предхожда това на Графиня Алисън Бет Уайс IV, известна повече като Еврейската царица. Нейният акт се нарича — отбележете това — „Кажете на мама, че е кашер“. За това няма начин да не сте чували.
Ухание на бананов хляб се донася откъм кухнята над главите им. То си остава божествено, въпреки убиващата апетита обстановка наоколо. Лорън се опитва да поведе Фридман във вярната посока:
— Искам да кажа, още нещо във връзка с Кандис Потър. Нещо, което да хвърли светлина върху случилото се с нея.
Експертът свива рамене.
— Двете с Кими Дейл са не само партньорки в танца, но и съквартирантки в реалния живот. Всъщност Кими плаща погребението й, за да избегне неизбежното заравяне в отделения за лишени от близки и средства участък в гробището. Погребана е в „Светата Майка“ край Коулдейл. Ходил съм на гроба, за да изразя своята почит. Впечатляващо преживяване.
— Дума да няма. Проследяваш ли съдбите на екзотичните танцьорки и след като се оттеглят от бизнеса?
— Естествено — отговаря Фридман с апломба на кюре, когато го питат дали понякога ходи на литургия. — В много случаи точно тази част от живота им се оказва най-интересна. Няма да повярвате, ако ви кажа какво неизброимо разнообразие представляват тези съдби.
— Чудесно. Какво става с Кими Дейл?
— Продължава да танцува. Истински боен кон. Вече не изглежда като едно време. Тя — простете за каламбура — се плъзна надолу по стълба. Времената, когато пълнеше първите страници, са вече забравено минало. Но Кими и днес разполага с малка фаланга верни почитатели. Онова, което не й достига по отношение, да кажем, тен или стегната мускулатура, тя умело компенсира с опит. Но вече не е във Вегас.
— А къде?
— В Рино, доколкото чувам.
— Друго?
— Няма друго — казва Фридман. После вдига пръст. — Почакайте. Искам да ви покажа нещо, с което се гордея особено много.
И те чакат. Лен Фридман държи три високи до тавана кантонерки в ъгъла. Отваря средната и започва да бърника из нея.
— Изпълнението на Пиколо и Сайърс. Това е уникат. Единичен цветен кадър, направен с полароид. Как ми се иска да изровя още нещо. — Прокашля се, докато продължава да рови. — Дали ще получа и аз едно копийце от оня протокол, а, инспектор Мюз?
— Ще видя какво може да се направи.
— Би било съществено допълнение към документацията на моите проучвания.
— Проучвания. Именно.
— А, ето я.
Той измъква някаква снимка и я плясва на масата пред тях. Йейтс я поглежда и кимва. Извръща се към Лорън и забелязва особеното изражение на лицето й.
— Какво има? — пита той.
— Следовател Мюз? — присъединява се Фридман.
49
Американски актьор, спечелил колосална известност още с първата си роля през 1971 г. на Гейл Сайърс в „Песента на Браян“. — Б.пр.