— Толкова си смахнат.
— Просто не съм убеден, че трябва да си купуваме видеотелефони — това е цялата работа.
Тя натиска дистанционното и вратите на колата се отключват с щракване. Посяга към дръжката. Мат се колебае.
Оливия го поглежда.
— Какво? — пита той.
— Ако и двамата имаме видеотелефони, ще мога да ти се показвам гола, докато си на работа.
Мат отваря вратата с думите:
— Варайзън или Спринт6?
Оливия го дарява с усмивка, от която му се разтуптява сърцето.
— Знаеш ли колко те обичам?
— И аз те обичам.
И двамата са вече в колата. Тя поглежда. Той забелязва загриженото й изражение и понечва да се извърне.
— Всичко ще е наред — казва тя. — Нали знаеш?
Той кимва и се усмихва престорено. Не че може да я излъже, но тя ще оцени усилието.
— Оливия… — започва Мат.
— Да?
— Разкажи ми повече за голите снимки.
Тя блъсва ръката му.
Но щом влизат в магазина на Спринт и чува за двугодишния договор, безпокойството на Мат се връща. В усмивката на продавача има нещо сатанинско, също като на дявола в ония филми, дето наивници му продават душата си. Когато онзи изважда карта на Съединените щати, за да илюстрира „непокритите участъци“, които били оцветени в червено, Мат започва да дава на заден.
Що се отнася до Оливия, няма насита за нейното въодушевление, но съпругата му е природно предразположена към пристъпи на ентусиазъм. Тя е от оная рядко срещана порода хора, които са в състояние да се радват на всяко нещо — било то голямо, или миниатюрно, а тяхната връзка бе ярко доказателство, че противоположностите се привличат.
Продавачът продължава да мели. Мат го е изключил от възприятията си, но Оливия го слуша със зяпнала уста. Задава два-три въпроса от учтивост, но мошеникът знае, че с тази няма проблем — не само е захапала въдицата, но е вече опържена и наполовина изядена.
— Да ида да подготвя документите — заявява адското изчадие и се затрива нанякъде.
Оливия хваща Мат за ръката с грейнало лице.
— Чудесно, нали?
Мат прави гримаса.
— Какво има?
— Нали обеща голи снимки?
Тя се засмива и опира глава о рамото му.
Разбира се, причината за тази вятърничавост на Оливия, както и за разцъфналата физиономия, е далеч по-дълбока от покупката на нови мобилни телефони. Тази стъпка е само жест, крайпътен знак, символ на нещо много по-съществено, което предстои.
Дете.
Само преди два дни тя си купи домашен тест за бременност и върху бялата пръчица се появи червен кръст — обстоятелство, което Мат намира заредено с дълбок религиозен подтекст. Той онемява поразен. Опитват се да имат дете вече година — откакто са женени. Стресът от последователните неудачи превръща онова, което е било спонтанно и в известна степен магическо занимание, във внимателно планирана епопея от измерване на вагинална температура, календарни отметки, продължително въздържание, съсредоточено усърдие.
Сега всичко това е зад гърба им. Рано е още да се радват, предупреждава той. Дай да не дърпаме дявола за опашката. Но Оливия е изпаднала в настроение, на което не може да се устои. Положителната й енергия се излива в могъщ, бурен поток, истински океански прилив. Мат няма никакви шансове пред него.
Затова са тук.
Видеотелефонът, подчертава Оливия, ще даде възможност в близко бъдеще тричленното им семейство да поддържа почти непрекъснат контакт по един начин, който е останал напълно недостъпен за поколението на техните родители. Благодарение на тази техника нито един от двамата няма да бъде лишен от непосредствени впечатления във връзка с житейския прогрес на бъдещото дете — прохождане, проговаряне и каквото друго ти дойде на ума.
Поне такава е идеята.
Час по-късно, след като влизат в тяхната половина на къщата, Оливия го дарява с бегла целувка и се устремява към горния етаж.
— Ей — вика Мат подире й, като вдига своя телефон и бърчи вежди, — искаш ли да пробваме с голите снимки?
— Видеото изтрайва само петнайсет секунди.
— Петнайсет секунди — повтаря той озадачен. — Тогава ще удължим интродукцията.
Оливия простенва с разбиране.
Те живеят в район, който повечето хора биха намерили за мърляв, в спокойствието на хвърлената от гигантската бутилка сянка. Току-що излязъл от затвора, Мат смята, че не заслужава по-добро място за живеене, която позиция е и твърде удобна, доколкото трудно би могъл да си позволи нещо по-добро, и независимо от семейните протести се нанася преди девет години. Ървингтън е омаломощен град с огромен дял чернокожо население — може би доста над осемдесет на сто. Някои биха стигнали твърде лесно до заключението, че този избор е мотивиран от чувството за вина заради онова, което го вкара в затвора. Мат знае, че нещата никога не са толкова прости, но сам не стига до по-добро обяснение за странната си неохота и липса на готовност да се завърне в шикозните предградия. Промяната би била прекалено рязка.