Мат мълчи.
— Разбираш ли какво ти приказвам, Мат?
Той разбира много добре. Бързо са се справили. Сега разсъждават така: Мат, осъждан вече за убийство при побой, получава по телефона тези унизителни снимки. Жена му очевидно се чука с Чарлс Тали. Мат наема частен детектив, за да открие местонахождението им. Тази нощ се втурва в хотела. Сбива се с Тали. Имат поне един свидетел — онзи от рецепцията. Може да разполагат и с наблюдателни камери. Налице са веществени доказателства. Следи от собствената му ДНК са по цялото тяло на убития.
В схемата на обвинението ще има пропуски. Мат ще покаже прозореца с дъждовни капки, ще изтъкне засушаването. Не знае кога е загинал Тали, но ако извади малко късмет, може да се окаже, че е станало по времето, когато той е бил в болницата. Може да си осигури алиби посредством показанията на таксиметровия шофьор или Оливия.
Това ще ги пообърка.
— Мат…
— Какво?
— Полицията сигурно те търси вече.
Той поглежда през прозореца. Патрулна кола спира до тази на Ланс.
— Май ме намериха.
— Искаш ли да им кажа, че се предаваш доброволно?
Да се предаде доброволно. Да повярва на властите, че ще изяснят всичко. Както изисква законът.
Както стана миналия път.
Веднъж стомна за водица…
А и да предположим, че се ориентират правилно. Тогава какво? Ще се разчуе навред за миналото на Оливия. Да оставим настрана обстоятелството, че Мат се е заклел — заклел се е! — никога повече да не попада в затвора. Оливия наистина е извършила престъпление. Най-малкото е помогнала за прикриване на доказателства — заровила е труп. Да не говорим за това, че Макс Дароу — също убит — я е изнудвал по-рано. Как ви се вижда всичко това?
— Айк…
— Казвай.
— Ако подушат този разговор, можеш да загазиш за съучастие.
— Няма начин, Мат. Аз съм ти адвокат. Съобщавам фактите и ти препоръчвам да се предадеш. А как ще постъпиш в действителност… е, това е извън моята власт. Мога единствено да остана поразен и възмутен до дъното на душата си. Нали така?
Така е. Поглежда пак през прозореца. Пристига втора патрулка. Представя си, че е отново в затвора. Вижда отражението на Стив Макграт върху стъклото. Той му намига. Мат усеща нещо да стяга гърдите му.
— Благодаря ти, Айк.
— Късмет, мой човек.
Средкриз затваря. Мат се извръща към Оливия.
— Какво става? — пита тя.
— Трябва да се измъкнем оттук.
Глава 41
Ланс Банър приближава парадния вход на Марша Хънтър.
Двама изморени униформени го придружават. По лицата и на двамата е набола четина, която бележи края на лишена от събития нощна смяна в Ливингстън. И двамата са млади, сравнително отскоро в занаята. Всички се движат мълчаливо. Той долавя тежкото им дишане. Младоците са наддали видимо. Ланс не може да си обясни този феномен — всички новаци напълняват в началото на своята служба — но ще има случай да пожелае да е попаднал на изключения.
Ланс е изпълнен от противоречиви мисли. Започнал е да съжалява заради спречкването с Мат вчера. Каквото и да е сторил този мъж, какъвто и да е станал, Хънтър не заслужава подобно дебелашко и несправедливо издевателство от негова страна. Глупаво бе — няма две мнения по въпроса — да се държи като някакъв селски шериф от тъп филм.
Снощи Мат Хънтър се бе присмял над полианистичните42 усилия на Ланс да държи злото надалеч от любимия квартал. Но Мат не разбра точно. Ланс не е такъв наивник. Той знае, че не съществува защитно силово поле над неговия квартал. В това е въпросът. Работиш усърдно, за да си осигуриш достоен живот. Събираш се с единомишленици и съграждаш великолепна община. А после се бориш за опазването й. Забелязваш потенциален проблем и не му позволяваш да се задълбочи. Отстраняваш самия него. Действаш профилактично. Така постъпва и с Мат Хънтър. Така постъпват мъжете като Ланс Банър, за да защитят домашното огнище. Те са войниците от фронтовата линия, малцината, които будуват нощем, за да могат останалите, включително собственото му семейство, да спят спокойно.
И когато колегите му в участъка започват да говорят за необходимостта да се предприеме нещо, когато собствената му жена Уенди, съученичка на Матовата сестра, боготворена от нея като „Кралицата Кучка“43, започва да мрънка заради това, че един осъждан убиец се нанася в квартала им, когато градски съветник изразява пред него опасения относно главния фактор в действителността на местното население: „Ланс, имаш ли представа как би се отразило подобно нещо върху цените на недвижимата собственост?“, той решава да действа.
42
Принципът на Полиана изисква да се стремим да виждаме единствено позитивното във всяка страна на живота. Изведен е въз основа на литературен образ, момиченце в едноименен роман за деца, издаден през 1913 г. от Елинър Портър. — Б.пр.
43
Песен на Дейвид Бауи от 1971 г., в която се възхваляват достойнствата на местна красавица. — Б.пр.