В провинциалните райони на щата Оклахома почти всички погребения се извършват с отворен ковчег, поставен точно под олтара, така че присъстващите да виждат починалия. Причините за това са неясни и отдавна забравени и крайна сметка тази традиция само засилва мъчението на страдащите.
Беше очевидно, че Деби е загинала от насилствена смърт. Лицето й беше подуто и разранено, макар че дантелената блуза с висока яка криеше раните от удушаването. Беше погребана с любимите си джинси и ботуши, каубойски колан с голяма катарама и с диамантения пръстен с форма на подкова, който майка й вече й беше купила като подарък за Коледа.
Преподобният Рик Съмърс проведе заупокойната служба пред голямо множество. Деби беше погребана в гробището „Роуздейл“, докато над главите на хората се сипеше лек сняг. След нея останаха живи и двамата й родители, двете й сестри, две баби и двама дядовци и двама племенници. Деби беше член на малка баптистка църква, където беше покръстена още на шестгодишна възраст.
Убийството разтърси Ейда. Въпреки че в града бяха свикнали с насилието и убийствата, жертвите обикновено бяха каубои и скитници — хора, които вероятно някой ден сами щяха да натиснат спусъка, ако не бяха намерили смъртта си по този начин. Но бруталното изнасилване и убийство на една млада жена беше ужасяващо и наоколо кипеше от слухове, предположения и страх. Прозорците и вратите вече се залостваха. За тийнейджърите беше въведен строг вечерен час. Младите майки не се откъсваха от децата си, докато те играеха на сенчестите ливади пред къщите.
И по заведенията не се говореше почти за нищо друго. Деби работеше като сервитьорка и много от редовните клиенти я познаваха лично. Беше ходила с доста момчета и след смъртта й те всички бяха разпитани от полицията. Появяваха се нови и нови лица — приятели, познати и гаджета. От десетките разпити излизаха нови и нови имена, но никакви сериозни заподозрени. Деби беше много харесвано, обичано и общително момиче, така че беше трудно дори да си представиш, че някой би искал да й направи нещо лошо.
Полицаите съставиха списък от двайсет и трима души, присъствали в „Лампата“ на 7 декември, и разпитаха повечето от тях. Нито един от свидетелите не си спомняше да е видял Рон Уилямсън, макар че повечето го познаваха. В полицейското управление се събираха нови и нови слухове, доноси и разкази за странни личности. Една млада дама на име Анджелия Нейл се свърза с Денис Смит и му разказа за срещата си с Глен Гор. Двете с Деби Картър били близки приятелки, а Деби била твърдо убедена, че именно Гор е откраднал чистачките от предното й стъкло. Той отричал. Деби познавала Гор още от гимназията и се страхувала от него. Около седмица преди убийството Анджелия откарала Деби до къщата, в която живеел Гор, за да го обвини лице в лице. Деби влязла вътре да говори с него. Когато се върнала, била ядосана и все така убедена, че той е откраднал чистачките й. Двете отишли до полицейското управление и се оплакали на един полицай, но не подали официална жалба.
Както Дюк Греъм, така и Джим Смит бяха добре познати на полицията в Ейда. Греъм заедно със съпругата си Джони вьртеше свой собствен нощен клуб — доста прилично място, където не толерираха проблемни клиенти. Рядко се стигаше до сблъсъци, но беше имало един особено неприятен случай с Джим Смит, местен хулиган и дребен престъпник. Смит бил пиян и създавал проблеми, а след като отказал да си тръгне, Дюк извадил пушка и го заплашил с нея. Двамата си разменили куп обиди и през следващите няколко дни в клуба царяло напрежение. Смит беше от онзи тип хора, които са в състояние да се върнат със собствената си пушка и да започнат да гърмят наред.
Глен Гор също беше редовен клиент на бара на Дюк, докато не започна да прекарва твърде много време във флиртове с Джони. Веднъж, когато прекали, самата Джони изви ръката му зад гърба, а Дюк го изхвърли оттам — завинаги.
Убиецьт на Деби Картър се беше опитал доста тромаво да натопи Дюк Греъм и в същото време да сплаши Джим Смит. Смит обаче вече беше на топло, защото излежаваше присъда в щатския затвор. Колкото до Дюк Греъм, той сам отиде с колата си в полицейското управление. Имаше солидно алиби.
Семейството на Деби беше уведомено, че наетият от нея апартамент трябва да бъде освободен. Майка й все още беше в шок. Лелята Глена Лукас се нагърби с тази неприятна задача.
Един полицай отключи вратата и Глена бавно влезе вътре. След убийството не беше пипано нищо и първата й реакция беше яростен гняв. Следите от борба бяха очевидни. Племенничката й отчаяно се беше борила за живота си. Как беше възможно някой да упражни такова насилие над едно сладко, невинно момиче?