— Амиии… ще ги застреляме с пушката и ще скрием труповете, а после ще натопим теб Роберта — заяде се Майк. — И ще те затворят в женски затвор, където ще си принуден да се чукаш с жени. Мухахахаха…!!!
— Гадняр — намуси се Роб.
— Престанете че пак ще запея — заплаши ги Стив. По радиото бяха пуснали една от любимите му рок банди.
— Всъщност басът ни е кой ще доведе приятелката си до повече оргазми.
— И аз ще спечеля, моята кучка е мулти-оргазмична — изхили се Майк, спечелвайки един здрав задвратник от Ивон.
— Ще ти се, импотент — отвърна му Стив и всички се захилиха Бусчето продължаваше да пъпли по прашния път, заобиколен от тихите зелени гори.
— Идваш ли Роби? — извика Вероника — Ела да си направиме едно хубаво нощно къпане.
— И да си вкараш една злобарка гледайки стегнатото ми дупе — допълни Майк — Айде, може да се удавя и да ти позволят да се изгарвриш с тялото ми
— Ужасен си — ядоса се Ивон — Остави момчето на мира. Хайде Роб не му обръщай внимание, комплексиран е от това че не му става. Идваш ли?
— Не мерси — вяло отвърна Роб. — Вървете да се забавлявате.
— Ок, ти губиш — отвърна Вероника. Беше с орязан бански в любимият и зелен цвят, който не скриваше почти нищо от изваяното и тяло.
Робърт гледа докато двете двойки се изгубиха в далечината, след което стана и се запъти в обратната посока. Не знаеше защо изобщо тръгна с тях, защо не си остана в града. Може би за да не се среща с баща си — Исак Голдсмит, известният корпоративен адвокат. „Така е тате. Ти си богат, силен и влиятелен, а синът ти лапа чужди пишки. Съжалявам, невинен съм, такъв си ме направил.“ — това бе дал Роб като отговор на бащиният въпрос дали е гей. Оттогава Исак Голдсмит не каза и дума повече на синът си. Може би Роб искаше да избяга замалко от града и заради Марти — неговата голяма любов. Двамата бяха заедно от почти година и Роб вярваше че ще е така завинаги, но тогава Марти му каза че има и друг. „А може би искам да избягам и от себе си, от своята слабост и страх“ помисли си Роб. Внезапно ръмжене подобно на кучешкото го изтръгна от мрачните мисли. Роб се огледа — бе се отдалечил доста от лагера и колата, от топлият и приятен огън. ДАЛЕЧ ОТ СВЕТЛИНАТА, ДАЛЕЧ ОТ СИГУРНОСТТА. Наоколо гората бе смълчана в обвивката си от вечерен сумрак, като древен римлянин задържащ дъха си в очакване на гладиаторският двубой.
Ръмженето се повтори, по-силно и сякаш по-близко.
Роб тръгна обратно към лагера, стъпките му се забързваха и забързваха, той започна да тича, преследван от страшният звук. Хомосексуалистът чуваше забързаните стъпки зад гърба си, пъхтящото дишане на звяра който го преследваше, и затова се насилваше да тича все по-бързо и по-бързо, докато накрая кракът му не се спъна в нещо — паднал клон навярно. Роб падна на земята, завъртя се два пъти от засилката и спря. Нещото ръмжеше съвсем наблизо. Робърт вдигна глава и погледът му се срещна с този на Джес. „Куче“, успокоено си помисли той — „Бягах като луд, гонен от обикновенно куче“. Джес гледаше към човека, в зелените му очи гореше странен огън, в устата му се събираше слюнка. Като малък, Джес гледаше на хората с уважение, след това със страх и покорност, а сега — сега хората бяха просто лесна плячка. Джес се озъби, показвайки блестящите си зъби, които като че ли бяха повече от нужното…
Роб видя промяната в изражението на звяра, видя хищните му зъби и разбрал какво го чака нададе отчаян вик. Кучето с ръмжене се хвърли напред и Робърт Голдман престана да съществува. Бедният педал, той беше невинен…
— Рооб? Робиии? — Вероника крещеше с пълна сила. Предната вечер се бяха изкъпали в езерото, а след това бяха правили любов на осветения от луната бряг и напълно бяха забравили за Роб.
— Скапаното педалче се е покрило — мусеше се Майк. Снощи той и Ивон също бяха потънали в морето на страста си, напълно забравили за самотния си спътник:
— Крие се някъде и ни се смее пишкояда му с пишкояд.
— Хайде, трябва да го потърсим. — предложи Стив: — Да се разделим на две групи….
— Добре де, вие тръгнете към езерото, а ние с Майк ще отидем към гората — каза Ивон: — Хайде Майк идваш ли?
С недоволно мърморене Майк последва приятелката си към гъстата гора, започваща на около двеста метра от мястото на което бяха опънали палатките си. Двамата повървяха няколко минути из гората, без да намерят и следа от Робърт. Майк гледаше с неприязън дебелото, обуто в дънки дупе на Ивон, полюшващо се пред него — „Надебеляла е“ — мислеше си той — „А дано и пораснат и циците малко“. Металистът седна на един паднал дънер и понечи да си запали цигара, ала изпусна запалката си и се наведе да я вдигне. Несъзнателно той се подпря с едната ръка на дънера и усети нещо мокро и лепкаво.