— Какво по д…? — Майк се загледа към дланта си, омазана с тъмна червеникава течност. Голяма част от дънера беше намазан със същата течност. Майк погледна зад тялото на отдавна загиналото дърво и погледът му се сблъска с това което беше останало от Робърт Голдсмит. Лицето на трупа бе сравнително запазено, с запечатано завинаги изражение на болка и изненада. Гръдният кош беше отворен, заобиколен с стърчащи ребра от които, като дрипави завеси, висяха парчета кървава плът. Сърцето и дробовете липсваха, червата висяха от коремната кухина подобно на тънки безрадостни гирлянди. Майк не издържа и с болезнени напъни избълва съдържанието на стомаха си върху разкъсаните меса на доскорошният си спътник.
— Аааааааааааа…. — долетя отнякъде писъка на Ивон. Майк се затича в посоката от където идваше викът, пред очите му причерняваше, гадеше му се, но стигна навреме за да изгледа смъртта на приятелката си. Ивон беше паднала по гръб и с напразни усилия се опитваше да махне от себе си Джес който с настървение разкъсваше корема й. Майк стоеше бездиханен и гледаше как мутиралия звяр късаше нови и нови парчета димяща плът от давещото се в кръвта си момиче. Някъде наблизо се чу човешки вик, но Майк стоеше вцепенен и вкаменен от бруталната гледка. Джес с едно последно захапване разкъса гърлото на Ивон, освобождавайки душата от обезобразеното и тяло, след което се обърна и изгледа с странните си зелени очи новата жертва. Човекът беше напълно подчинен на светещите зелени очи и дори не се опитваше да избяга. Джес се приготви да се метне върху Майк, когато викът се повтори наблизо, последван от оръжеен гърмеж. Една от предните лапи на кучето се прегъна, пречупена от коршума с голям калибър.
— МАЙК РАЗКАРАЙ СЕ ОТ ТАМ!!! — изкрещя Стив и отново насочи ловната пушка към звяра. Не знаеше защо я взе, тя беше на баща му, който я бе забравил в буса, но именно тази бащина разсеяност сега помагаше на Стив.
Мутантът изрева сърдито и се метна върху човека, който все още стоеше вцепенен от хипнотичният му поглед. Пушката изгърмя в момента в който кучешките челюсти се сключиха около вдигната като защита ръка на Майк и двете тела паднаха заедно на земята. Металистът дойде на себе от силната болка и запълзя в отчаян опит да се отдалечи от чудовището. Джес се надигна на трите си здрави лапи и закуцука след измъкващата се жертва. Вторият изтрел беше пробил голяма дупка в гърдите на звяра прек която се виждаше туптящото му сърце покрито с тъмна артериална кръв. Виждаше се и друго — раните на мутанта се затваряха с непонятна скорост, помагайки му да настигне човека. Страховитите зъби се впиха отново в плътта на Майк, малко по надоло от коляното и той изпищя от болка. Кошмарното същество го беше настигнало отново и се готвеше да го захапе, когато пушката на Стив гръмна за трети път. Главата на Джес избухна в кървав облак, смляна от смъртоносното парче метал, зелените очи изгаснаха и кучето падна на земята за да не се надигне никога повече.
— Хайде, бързо — Стив повдигна Майк и двамата закуцукаха към лагера:
— Късметлия си че чух виковете ти. Къде е Ивон?
— То… боже мой, то я уби, то е убило и педала — Майк се разплака Двамата мъже се отдалечаваха, оставящи труповете на Роб, Ивон и звяра в гората. Бедният стар, глупав и мъртъв Джес, той всъщност беше невинен….
…Мини-бусчето летеше с пълна скорост по градските улици, насочено към близката болница. В колата цареше тишина, прекъсвана само от плача на Верника. Майк спеше на задната седалка, раните по ръцете и краката му бяха увити с нескопосани превръзки. Стив шофираше с мрачна решимост, знаейки че приятелят му може да умре от кръвозагуба. От доста време той не бе поглеждал назад, не бе видял в какво състояние е Майк. Зловещите рани, все още кървящи обилно се затваряха от самосебе си, добре напоени с заразната слюнка на мутиралият звяр. Под треперещите клепачи, доскоро кафявите очи позеленяваха, а в съзнанието му се гонеха непривични мисли, изпълнени с насилие и кръв. Майк бързо и прогресивно губеше човечноста си, заразен от мутиралото зло…и се превръщаше в нещо друго.
Бедният Майкъл, и той също беше невинен…