Останалите бабуини заскачаха на едно място, крещейки. Но бяха само гневни и объркани. Желанието им за атака се бе изпарило.
Тя се обърна и отново побягна. След няколко минути пак погледна назад. Преследвачите й вървяха бавно, защото не смееха да останат обърнати с гръб към маймуните, които от своя страна ги следваха на безопасно разстояние, очаквайки удобен момент да нападнат. Уртона нещо викаше и размахваше лъчемета си, надявайки се това да ги изплаши. През няколко секунди спираше и се обръщаше с лице към тях. Бабуините се изтегляха назад озъбени, излайваха нещо на своя си език, но не се отказваха от преследването.
Анана се усмихна. Започваше да става ясно, че преднината й пред двамата мъже скоро ще стане значителна.
Когато стигна в полите на планината, издигаща се малко неочаквано от равнината, тя спря да си почине. Бабуините вече се бяха отказали. Още един от глутницата бе паднал мъртъв и тази загуба явно ги бе накарала да размислят. Част от събратята му се бе скупчила над трупа и го разкъсваше със зъби. Останалите се носеха с пълна скорост към първите трупове с надеждата да стигнат навреме. Гигантска моа с извит като ятаган клюн се бе запътила от половин миля разстояние да провери за какво е цялата суматоха. Тя сигурно щеше да сплаши маймуните от лесната им плячка. Над главите им се виеха лешояди, които също смятаха да опитат от месото.
Склонът на планината се издигаше под малко повече от четиридесет и пет градуса спрямо хоризонта. Тук-там се виждаха неравности, сякаш някакви големи газови мехури се бяха опитвали да стигнат до повърхността. Те не можеха да бъдат преодолени и трябваше да се заобикалят. Анана започна да се катери леко наклонена напред. Не се виждаха нито дървета, нито храсти, зад които би могла да се скрие. Трябваше да върви докато не стигне върха. Оттам може би щеше да види някакво убежище, макар да бе съмнително. Но ако се спуснеше по другия склон достатъчно бързо, може би щеше да успее да заобиколи планината в основата й. И тогава преследвачите щяха да загубят следите й.
Върхът на планината се издигаше сигурно на хиляда и петстотин стъпки над равнината. Когато най-сетне се добра до него, вече дишаше тежко. Краката й сякаш бяха покрити с дебел слой втвърден цимент. Тялото й трепереше от изтощение, дробовете й щяха да се пръснат. Но двамата мъже щяха да бъдат в подобно, ако не и по-тежко състояние.
Когато бе започнала изкачването, самият връх бе остър като острието на фунийка за сладолед. Сега се бе смъкнал и представляваше малко плато около шейсет стъпки в диаметър. Земята под краката й бе гореща, а това подсказваше за ускоряване на тектоничните промени.
Уртона и МакКей бяха стигнали на около една четвърт от склона. Седяха, обърнати настрани от нея. Малко над тях земята се издуваше толкова бързо, че скоро щеше да ги скрие от погледа й. Ако образуванието се разширеше, те трябваше да го заобиколят. А това от своя страна щеше да ги забави допълнително.
Сега пред погледа й се разкриваше значително по-голяма част от равнината. Тя погледна към канала, надявайки се да види мъничка фигура, която не можеше да бъде на никой друг освен на Кикаха. Но не видя нищо.
Дори от тази височина краят на канала не се виждаше. Новоиздигнали се планини на около двайсетина мили отвъд мястото, където се бе отклонила, закриваха продължението на канала. И по никакъв начин не можеше да се разбере докъде стига той.
Къде ли бе Червения Орк? Улисана от преследването, тя направо бе забравила за съществуването му.
Където и да се намираше, тя не можеше да го види оттук.
Анана продължи да оглежда околността. Планинските вериги се редяха една след друга. Но между тях имаше проходи, а тук-там се виждаха и свързващи ги хребети. Точно един от тези хребети беше покрит със зеленина и се открояваше от околната ръждивочервена трева. Зеленият пояс бавно се преместваше и по това тя се досети, че става дума за армия мигриращи дървета. Намираха се на около пет мили от нея.
Склоновете и долините между тях бяха осеяни с тъмни петна. Това сигурно бяха стада антилопи и други тревопасни. Макар по принцип да бяха равнинни животни, те бързо се адаптираха към планините. И когато се наложеше, можеха да се катерят като кози.