Анана преплува канала заедно с другите жени и децата. Не й харесваше, че бе оставила своя грег зад гърба си. Но разбираше колко по-разумно е да е тук, ако избухне очакваната паника. Единствените животни от тази страна бяха онези, успели да изкатерят стръмния бряг: бабуини, кози, малки антилопи, лисици. Птиците обаче наброяваха милиони и непрекъснато прииждаха. Неспирният им грач правеше невъзможно да се чуе дори съседа, та макар и да крещеше.
Уртона и МакКей бяха яхнали животните си, защото се смяташе, че мъжете отговарят за това. Уртона обаче изглеждаше притеснен. Не заради някаква непосредствена опасност, а защото Рога беше в ръцете й. Опасяваше се, че тя всеки миг може да избяга с него. От нейната страна на канала просто никой не би могъл да я спре. Безбройните стада от тяхната страна обезсмисляха идеята някой да тича успоредно на нея с надеждата някога да може да я засече.
Усещането, че всеки миг нещо ще се случи, витаеше в атмосферата. Дори най-малкият повод можеше да отприщи напълно неконтролируема маса обезумели животни, които панически щяха да се понесат без посока. Стотиците хиляди копита щяха да прегазят каквото им се изпречеше. Анана реши, че трябва да направи нещо за племето. Не се вълнуваше за мъжете. Беше й все едно дали ще бъдат стъпкани или ще се спасят. Само преди две години не би помислила и за децата или жените. Но сега чувстваше — колкото и ирационална да бе тази й загриженост, — че носи някаква отговорност пред тях. И освен това не й се искаше да намери смъртта си заедно с всички.
Тя се върна през канала, запъхнала Рога в колана си, и се изкатери на брега. После бързо заговори ма ухото на вожда, обяснявайки му какво следва да бъде направено. Не го помоли, а направо му нареди, сякаш действително бе представителка на Повелителя. Дори Трен да се подразни, че й трябва да й се подчини, той бе достатъчно дискретен да не го покаже. Просто изрева заповедите си и мъжете наскачаха от лосовете. Докато част се грижеха за животните, останалите заплуваха към другия бряг. Анана се присъедини към тях и обясни на жените какво трябва да направят.
После се включи в копаенето на брега на канала, помагайки си с ножа. Вождът очевидно смяташе, че е под достойнството му да се труди дори и в изключителен случай като този. Но все пак даде секирата на жена си и я инструктира да се залавя веднага на работа.
Другите използваха кремъчните и кварцови накрайници на тоягите си. Не беше лесно, защото тревата бе жилава, а корените й стигаха дълбоко под земята. В края на краищата мазната почва се предаде и след около половин час труд бе изкопан улей под четиридесет и пет градуса спрямо брега.
Мъжете и Анана преплуваха канала обратно, след което смушкаха лосовете във водата. Мъжете насочваха изплашените животни към изкопа. Лосовете се оказаха изненадващо интелигентни и схванаха каква бе идеята. Те влязоха в него един след друг и макар и малко трудно, подхлъзвайки се почти на всяка крачка, успяха да се изкатерят на брега. Жените помагаха, дърпайки юздите отгоре, а мъжете ги бутаха, подпрели рамена.
За щастие течението не беше силно и гревигите не бяха понесени покрай отвора на изкопа.
Хора и животни още не си бяха поели дъх, когато на другия бряг настана суматоха. Така и не се разбра кое бе дало повод за паническото бягство, но изведнъж до тях достигна грохот на безчет препускащи копита, смесен с познатите им отпреди малко звуци, усилени до крайност. Но телата на животните не се носеха в една посока. Половината от тях се насочиха към прохода. Останалите се втурнаха към планините зад веригата, която затваряше този крайморски район. Само преди ден-два тези планини бяха възстановили коничната си форма.
Първо мина през прохода стадо от стотина слона. Носеха се тръбейки и препускайки рамо до рамо, като задните докосваха с хоботи задниците на тези пред тях. Няколко от онези, които се намираха най-близко до канала, бяха изтикани в него и продължиха придвижването си към прохода с плуване.
Зад дебелокожите се носеше плътна маса от антилопи с кафеникави тела, черни крака, червени шии и глави, и дълги черни рога. Броят им многократно надвишаваше този на слоновете — те бяха поне хиляда. В мига, когато челните редици минаха през прохода, едно от животните се подхлъзна и буквално след секунди се бе образувала купчина от ритащи и извиващи се изпопадали тела. И от тях голям брой попаднаха в канала.