— Смятам да се изкача при прохода и да огледам долината отвисоко — заяви тя. — За Кикаха, разбира се.
Уртона отвори уста с намерение да протестира. Неочаквано се усмихна и каза:
— Съмнявам се, че ще можеш. Я виж — той посочи нагоре по склона.
Тя не погледна веднага. Съмняваше се, че това е номер, целящ да я накара да отвлече вниманието си за миг, колкото да му даде шанс да я атакува.
Лицето на МакКей обаче издаваше, че чичо й сочи нещо, което си струва да се погледне. Въпреки че не бе изключено двамата да се бяха наговорили предварително какво да правят в подобна ситуация, ако им се открие случай.
Тя бързо обърна животното, като едновременно се дръпна няколко крачки встрани. После извърна глава.
От върна на склона до брега на морето се простираше широка пътека, покрита с ръждивочервена трева. Тя не беше дело на човешки ръце, а на природата или най-точно на Уртона. От прохода излизаха дребни фигурки. Мъже на лосове. А зад тях жени, деца и още животни.
Друго племе пристигаше в крайморската страна.
Шестнайсета глава
— Да бягаме! — извика МакКей.
— Направете го щом искате — спокойно каза Анана. — Аз обаче ще се убедя дали Кикаха не е с тях. Може би е техен пленник.
Уртона прехапа устни. Погледна към чернокожия, после племенницата си. Явно реши, че моментът не е удобен, за да се опита да я убие.
— Добре тогава — съгласи се той. — Как смяташ да постъпиш? Просто ще стигнеш до тях и ще поискаш да провериш багажа им?
— Не бъди саркастичен, чичо? — сряза го Анана. — Ще се скрием в гората и ще наблюдаваме оттам.
И тя смушка своя грег към дърветата. Другите я последваха, но тя се стараеше да не се приближават в опасна близост зад гърба й. Стигна до хълм, от върха на който се разкриваше достатъчно добра гледка над дърветата, и спря. Уртона насочи лоса си към нея, но тя му заповяда:
— Стой на разстояние, чичо!
Той се усмихна, но спря под нея. Тримата останаха върху животните известно време, но накрая се измориха да чакат и слязоха от тях.
— Ще мине поне час, преди да стигнат при нас — отбеляза Уртона. — Но какво ще стане, ако на диваците изведнъж им скимне да завият надясно? Ще бъдем заклещени между Уендоу и това племе. Без изход.
— Ако не е сред тях — уточни тя, — ще се изкача до прохода след като те минат и ще тръгна да го търся. Не ме интересува какво ще правите вие двамата. Ако искате, продължете накъдето решите.
МакКей се захили. Уртона изсумтя. И за тримата бе напълно ясно, че докато Рога е в нея, те ще останат заедно.
Гревигите започнаха да се хранят. Те късаха храсти и ниски клонки, който после стъпкваха почти до каша. Празните им търбуси се обаждаха в предвкусване на пробиващата си път към тях храна. Над хора и животни се събраха мухи и накацаха върху им. Едрите зеленикави насекоми не бяха така многобройни както из равнините, но бяха достатъчно досадни. Хората, които още не бяха възприели индиферентността на местните жители, ожесточено размахваха ръце и извиваха тела.
Неочаквано се появи временно спасение. Една дузина малки птички, сини с бял нагръдник, въоръжени с плоски почти патешки човки, се спуснаха откъм небето. Те се завъртяха като вихрушка между хора и лосове, нахвърлиха се върху мухите, налапвайки ги лакомо, като ловко избягваха в последния момент сблъсъка помежду си във въздуха. Стрелваха се толкова близко до лицата им, че едва не ги докосваха с криле. Само след две минути оцелелите мухи се понесоха към по-малко опасни места.
— Колко съм доволен, че създадох тези птички — обади се Уртона. — Но ако ми беше минало през ума, че мога да се озова в тази ситуация, изобщо нямаше да правя и мухите.
— Повелителя на мухите13 — саркастично се обади Анана. — Велзевул е името ти.
— Какво? — попита Уртона. После се усмихна: — А-а, спомних си.
На Анана й се искаше да се качи на едно от дърветата, за да вижда по-добре. Но трябваше да се съобразява с опасността чичо й да отмъкне нейния грег и да я зареже без средство за придвижване. Дори и да не направеше това, тя пак щеше да се окаже в неизгодно положение при слизането си от дървото.
След непоносимо дълго чакане, още по-тежко поради малката, но все пак съществуваща възможност да види Кикаха, авангардът на групата се появи пред погледа им. Малко след това край тях се изнизаха дребнички на ръст мъже, облечени в украсени с пера одежди. Имаха същите оръжия и горе-долу същите дрехи като племето Уендоу. На шиите им висяха нанизи от кокалчета на човешки пръсти. Най-едрият от тях носеше прът, на който бе побит лъвски череп. Понеже бе единственият с подобно „знаме“ и яздеше начело, налагаше се извода, че това бе вождът.
13
„Повелителя на мухите“ — най-известният роман на английски писател Уйлям Голдинг (р.1911), нобелов лауреат по литература за 1983 г. — Бел.пр.