— Проблемът с какво? — попита той явно озадачен.
— Онзи обект, който сте открили по време на спелеоложките си изследвания.
— Какво е това спелеоложки изследвания?
— Вашите изследвания на пещерите.
— Сър — Уест се намръщи. — Аз никога през живота си не съм бил в пещера. Вие луд ли сте?
— Прощавайте, но току-що се сетих, че имам важна среща. Сбогом, сър. Може би никога повече няма да се видим.
Леко запъхтян, забързах отново към стаята и намерих Азазел да си тананика някаква мелодия, предпочитана от създанията от неговия свят. Наистина, вкусът им за онова което наричат музика, е доста отвратителен.
— Споменът му е изличен — казах аз — и, надявам се, завинаги.
— Разбира се — увери ме Азазел. — Следващата стъпка е да разгледаме самия сазер. Неговата структура трябва да е много стегнато и прецизно изградена, след като той може действително да усилва звука за сметка на вътрешната топлина на Земята. Без съмнение някое малко разпадане в дадена възлова точка, което вероятно е в рамките на моята могъща сила, би могло да унищожи изцяло активността на сазера. Къде точно се намира той?
Погледнах го като поразен.
— Откъде да знам? — промълвих аз.
Той се взря в мен като паднал от небето, но аз никога не съм могъл да различавам точно изразите на мъничкото му личице.
— Да не искаш да кажеш, че си ме накарал да излича спомена му преди да си научил тази жизнено важна информация?
— Изобщо не ми дойде на ум — измънках аз.
— Но ако сазерът съществува, ако неговото убеждение е изградено на обективната истина, някой друг може да се натъкне на него — или голямо животно да се препъне в него, или метеорит да го улучи и във всеки момент целият живот на земята може да бъде унищожен.
— Мили боже! — възкликнах аз.
Очевидно моята уплаха го развълнува, защото той каза:
— Хайде, хайде, приятелю, погледни на нещата откъм розовата им страна. Най-лошото, което би могло да стане, е всички човешки същества да бъдат изличени от лицето на земята. Само човешките същества. Не става дума за хората.
След като свърши историята, Джордж каза унило:
— Ето това е. Ще трябва да живея с мисълта, че всеки момент може да дойде краят на света.
— Глупости — разгорещено реагирах аз. — Дори и да си ми казал истината за този Ханибал Уест, което, прощавай, но в никакъв случай не е сигурно, той може би е имал болна фантазия.
Джордж ме изгледа високомерно:
— Не бих желал да притежавам твоята неприятна склонност към скептицизъм дори срещу всичките най-прекрасни самини в родния свят на Азазел. Как ще си обясниш това?
Той извади от портфейла си малка изрезка. Тя беше от вчерашния „Ню Йорк таймс“ и бе озаглавена „Неясното гъргорене“. В бележката ставаше дума за неясно гъргорене, което притеснило населението на Гренобъл във Франция.
— Едно от обясненията, Джордж — казах аз, — е, че ти си видял това съобщение и си измислил цялата история, която да подхожда на него.
Джордж изглеждаше така, сякаш ще се пръсне от възмущение, но когато платих солидната сметка, която келнерката бе поставила помежду ни, обзеха го по-нежни чувства и на сбогуване си стиснахме ръцете приятелски.
И все пак трябва да си призная, че оттогава нито веднъж не съм спал спокойно. Всяка нощ около два и половина заставам пред радиото и чакам да чуя за неясното гъргорене, което, ме е събудило от сън.