Не, каквото и да говорим, женската душа е странно нещо, по-странно от мъжката. Зарубин никога няма да се ориентира в този лабиринт.
Началникът на службата в криминалната милиция, под чието крило Зарубин разгръщаше дейността си в Кемерово, беше добродушен, незлобив човек, винаги готов да помогне, ако това не изисква използване на негови хора и откъсването им от тяхната основна работа.
— Просто не знам какво може да се направи по въпроса — хитро усмихнат, каза той, след като изслуша молбата на Зарубин: трябва да се разузнае кой от хората на Богомолеца наскоро е ходил в Москва. — Впрочем има нещо, което може да помогне. В бандата на Богомолеца преди десетина дни стана една беля: убиха неговия стар сподвижник Шаня — Сергей Шанкин, многократно осъждан. То се знае, първо разпитахме сина му, защото и той си губи времето в тая групировка, има прякор Батир. А синчето каза, че няма и представа кой е пречукал баща му, защото точно по това време не е бил в града, пътувал до Москва. Показа и билета, както си му е редът, а и ние проверихме на летището: наистина през това време е отсъствал. Може би това е твоят шанс, Серьога?
След половин час Зарубин вече разговаряше със следователя, който се занимаваше с убийството на рецидивиста Шанкин, по прякор Шаня.
— Ами какво да ви кажа? — Възрастният следовател театрално разпери ръце. — Обикновено момче, умерено престъпно, но именно умерено. Имам впечатлението, че синът на убития Шанкин е недоволен от начина, по който го използват в групировката. Смята, че е способен на повече, и се коси, задето в бандата го подценяват.
— В какъв смисъл? — наостри уши Зарубин.
— Разбирате ли, Сергей Кузмич, в живота си аз съм виждал какво ли не, като имате предвид възрастта ми. И що-годе преценявам хората, дори и младите хора, макар че те са от съвсем друго поколение. Но знаете ли, поколението наистина е друго, нравите са други, ала психологическите закони са си предишните, никой не ги е отменял.
Зарубин слушаше с огромно удоволствие този стар следствен динозавър, той със сигурност знаеше, че в живота няма нищо по-ценно от почтеността, а в работата — нищо по-ценно от опита. Именно от такива старци човек можеше да се поучи. А и на него рядко му се случваше да общува с хора, запазили навика си да бъдат церемониално любезни.
— Ирек Шанкин е прекрасен артист, гъвкав, темпераментен. Аз неслучайно казах, че е умерено престъпен. Би било глупаво да смятаме, че бидейки член на бандата на Богомолеца, Ирек може да се държи като роден интелигент, а той и не е такъв, цял живот се е въртял около баща си, рецидивиста, обожавал го е, опитвал се е да му подражава, заразил се е с апашката романтика. Но при това тук, в този кабинет, той не произнесе нито една жаргонна дума. Учтиво момче с добър, разбираем говор и без мутренски изхвърляния. Като го слуша човек, може да си помисли, че той изобщо не знае жаргонни думи и никога не ги е чувал.
— Може пък да е така? Всичко се случва — предположи Зарубин.
— Вярно, вярно — кимна следователят, — всичко се случва, само не и с Ирек Шанкин. Още щом излезе от кабинета ми, веднага започна да звъни по мобилния си, а аз точно в този момент трябваше да се отбия до секретариата, та слизам по стълбището — и чувам неговия глас. Трябва да ви кажа, че не разбрах почти нищо от това, което говореше. Все пак това е друго поколение. — Той хитро се изкикоти и закачливо погледна Зарубин. — А момчето е с комплекси, стеснява се от името си, човек може да го забележи с невъоръжено око. И много иска да покаже, че е умен, че го бива за някои неща и има своите качества. Аз съм по-възрастен от него с четирийсетина години, а той и пред мен се опитваше да се ерчи, не искаше и не искаше да схване, че не може да бъде по-умен от мен, защото аз в живота си съм виждал повече престъпления и престъпници от цигарите, които той е изпушил. А какъв е изводът от това, уважаеми Сергей Кузмич?
— Ако искаме да постигнем успех с Ирек Шанкин, трябва да се постараем да поласкаем самолюбието му, и то така, че това да го издигне не в нашите очи, а в очите на неговите шефове — добросъвестно, като на изпит, издекламира Сергей. — И в никакъв случай да не акцентираме вниманието върху името му, а още по-добре — изобщо да не го споменаваме.