— Имам женски дрехи тук, скъпи. Ще ти станат. Какво ще кажеш? Имам и перука. Така ще те издокарам, че и майка ти няма да те познае.
Мо го изгледа и кимна.
— Е, това е приказка като хората! — каза той.
След четирийсет и пет минути едно стройно тъмнокожо момиче с черна, тупирана като шлем коса, с вталена синьо-жълта рокля и жълти сандали на босо излезе от бара на Фрис-Фрис и тръгна край брега.
То носеше голяма синьо-жълта ръчна чанта, а в чантата имаше автоматичен пистолет 38-и калибър.
Джина и Харди лежаха на голямото двойно легло. Харди беше малко пиян. Бяха се любили бурно и сега Харди искаше да спи, но Джина беше доста неспокойна.
— Хайде да поговорим — каза тя и изтегна красивото си голо тяло като котка. — Ли, много съм разтревожена. Не могат да ти направят нищо за това, че уби онова дебело животно, нали?
— Не — каза Харди. — Няма нищо опасно. Харди ще се погрижи. Стига вече за това. Беше при самозащита. А сега не можеш ли просто да се отпуснеш? Хайде да поспим.
— Но още няма десет часа — каза Джина. — Как да заспя? Хайде да отидем някъде. В клуб „Корал“ например.
Харди отвори очи и се взря в нея.
— Ти си луда, ако си въобразяваш, че ще изляза, докато оня черен главорез е на свобода — каза той.
Очите на Джина се отвориха широко.
— Искаш да кажеш, че може да ти направи нещо?
— А за какво иначе, мислиш, е това ченге вън пред входната врата? — попита Харди нетърпеливо. — И за какво, по дяволите, мислиш, че има скрити две ченгета долу във фоайето? Те смятат, че той ще се върне тук заради мене. Мо и Джако бяха мъж и жена. — Ли рязко седна в леглото. — Как искам да не бях убивал онази дебела маймуна. Не знам защо го направих.
— Но да допуснем, че не го намерят? — каза Джина и също се изправи с разтревожени очи. — Искаш да кажеш, че ще трябва да стоим тук, докато го хванат?
— Да. Няма да изляза, докато не го уловят. А те ще го хванат — всички ченгета в града са по следите му.
Джина стана от леглото и прекоси стаята, за да вземе халата си. През това време Харди изучаваше голото й тяло. Беше имал повече жени, отколкото можеше да запомни. Нито една от тях не го бе вълнувала така, както Джина.
— Донеси ми нещо за пиене — каза Ли и се облегна на възглавницата.
Джина влезе в кухнята, приготви две уискита, добави джинджър ейл1 и лед. Върна се, даде едната чаша на Харди и се сви на един стол до леглото.
— Хайде да се оженим, Ли — каза тя. — Писна ми да се скитам. Хайде да се оженим. Бихме могли дори да имаме деца.
Харди я погледна с удивление, после се разсмя.
— В твоята уста това звучи направо развратно. Деца? Кой иска деца?
— Аз искам — каза Джина тихо.
Харди се взря в нея и се замисли.
— Всъщност не знам. — Той поклати глава, но Джина, която го наблюдаваше, разбра, че предложението й го бе впечатлило.
— Няма нужда да бързаме — каза тя. — С децата, искам да кажа. Но хайде да се оженим.
— Не си ли щастлива и така? — попита Харди отбранително. — Защо трябва да се женим?
— Веднъж излъгах заради тебе и това може да ми навлече неприятности — каза Джина. — Сега отново трябва да излъжа… че Джако е искал да ме убие и затова си го убил. Това също може да ми навлече неприятности. А аз не обичам неприятностите, Ли. Защо трябва да се излагам на опасност заради тебе? — Тя направи пауза и продължи: — Но за собствения си съпруг бих си изтръгнала и сърцето.
Харди се намръщи и впери поглед в тавана. Защо пък да не се ожени? Защо да няма едно-две деца? Изведнъж се отпусна и се засмя.
— Добре, Пеки, щом искаш точно това — каза той. — Би могло да бъде и по-лошо. Щом тази каша се размине, ще се оженим. Това сигурно е добра идея.
— Не изглеждаш кой знае колко ентусиазиран — каза Джина и се изкиска. Моментът, за който кроеше планове от три седмици, най-сетне бе настъпил.
— Какво очакваш да направя? — попита Харди, като се хилеше. — Да запаля къщата ли?
Джина изписка развълнувано и със скок се хвърли върху него, при което чашата му излетя.
В този момент едно стройно тъмнокожо момиче вървеше по алеята зад блока на Харди. То се движеше бързо и тихо и никой не го забеляза, когато леко отвори вратата, водеща към портиерната. Момичето пристъпи в коридора, затвори вратата, спря и се ослуша. Портиерната бе тъмна. През една открехната врата в края на коридора нахлуваше светлина. Движейки се като черен дух, то се промъкваше към стълбите, когато някой в стаичката се изхрачи шумно. Момичето продължи и стигна до първия етаж. Там се спря, защото видя портиера да чете спортен вестник зад бюрото си. После се прокрадна към стълбите и отново успя да мине незабелязано.