— Какво ме интересува твоята Снежанка? — каза Бронуен, но не го мислеше.
— Ще ти кажа две думи — отвърна Гейл много сериозно. — Рединг. Фестивал[6].
Бронуен скочи от стола си по-бързо, отколкото аз излитах от офиса всяка вечер. Помогнах й и дори Кийша се съгласи да извади прахосмукачката. Смешно бе всички да робуваме на Оливия Уайт, но не бих понесла да ми се подиграва и да ме гледа с пренебрежение. Изровихме гумени изтривалки и почистващи препарати, които отдавна събираха прах. С общи усилия се справихме с работата доста бързо. Жалко, че рядко я вършехме заедно, освен преди купон, на който очаквахме да дойдат особено красиви мъже. Тогава ставахме къщовници като Моника от «Приятели» и се карахме коя от нас е виновна за петната от разлято кафе или за засъхналия сос за спагети по краката на столовете.
За предпочитане бе ние да ходим на купони у други нещастници. Можехме да разливаме вино, да повръщаме и напълно безнаказано да се опитваме да направим номера, при който шампанското остава в чашата и който никога не излиза сполучлив. Да не споменавам, че ако някоя от нас се усамотеше в съседната стая с червенокос двойник на Крис Евънс, можеше тихомълком да се изниже на сутринта, вместо да се мъчи да го разкара от леглото си, където се е проснал като мъртвец и е напълно глух за дискретните й покашляния и намеци, че е време за закуска.
Бях чувала за този проблем главно от съквартирантките си. За мен нямаше опасност да се сблъскам с него, защото дори двойниците на Крис Евънс не бяха толкова отчаяни, че да започнат да ме свалят. Освен това идеята никак не ми допадаше. Сексът без обвързване бе от нещата, които на теория ми се струваха страхотни, но не бяха за мен, защото бяха рисковани. Като делтапланеризма.
— Знаеш ли, Ал, сигурно си фригидна — казваше Кийша след среща. Твърдеше, че било просто «малко страстно приключение» от любопитство. Но винаги оставяше поредната рок звезда или медийна акула с разбито сърце и доста намаляла банкова сметка. Мислех, че има проблем с поддържането на сериозна връзка. И тя търсеше нещо, макар и да не го признаваше.
— Така е. Все мечтаеш за любов и разходки по залез-слънце — съгласяваше се Бронуен.
— Но животът не е такъв — мъдро изтъкваше Кийша.
— Напротив, такъв е — упорито възразявах.
— Е — намесваше се Гейл, твърдо решена да ме довърши, — не и за теб.
Бяхме влезли в ролите на четири от джуджетата на Снежанка. Е, вместо да си подсвиркваме, докато работим, слушахме «Разкарай се от пътя ми, шибана кучко», но намеренията ни бяха добри.
— Тези са от твоето скапано пилешко — просъска Гейл срещу Кийша.
— А това какво е, мърло? — отвърна Кийша и вдигна две кофички от пълномаслено козе кисело мляко с парченца киви и лъжички в тях.
Стоях там с изпоцапаните дрехи, с които работех върху скулптурата си, с кутия течен контур в едната ръка и червена боя от «Марк енд Спаркс» в другата, когато на вратата се позвъни.)
— Пицата ви пристигна — каза Гейл с пренебрежение. Бяхме я поръчали, преди да се заловим с почистването.
Не беше разносвачът на пици, а Снежанка.
— Гейл — превзето каза тя, когато сестра ми нададе радостен вик и плахо я прегърна, сякаш се боеше, че косъмчета от вълнения й пуловер ще залепнат за лака й.
Снежанка изглеждаше ослепително. Дори в най-мъчителните си кошмари не бях очаквала това. Стоеше срещу нас, облечена със светла копринена рокля «Версаче», прихваната над едното рамо със златна тока като туника на древногръцка богиня. Устните й бяха намазани с нещо невероятно скъпо, а лицето й, което бе съвсем близо до моето, докато надничаше над рамото на Гейл, изглеждаше съвършено гладко, със стегнати пори. Явно римската гърбица на носа й бе изчезнала под скалпела на някой опитен пластичен хирург и сега бе малък и съвсем правилен, като на красива кукла. През отворената врата видях куп куфари «Луи Вутон» с монограми. Надявах се да се окажат евтина хонконгска имитация, но се съмнявах в това. На ушите на Снежанка блестяха бели диаманти, като огромни ледени кристали, които биха потопили «Титаник». Кожата й имаше чудесен загар, а самата тя бе толкова слаба, че можеше да изтече в канализацията през сифона на ваната.
Може би се къпеше в магарешко мляко или шампанско. Или разтворени перли, или…
— Гейл, ще ме запознаеш ли с приятелките си? — замърка Снежанка. — Аз съм Оливия Уайт.
Подаде нежната си ръка на Бронуен, която стоеше като хипнотизирана.
— Бронуен Томас — каза тя, а после изтърси: — Чух, че можеш да издействаш бекстейдж пропуски.