Когато Шеймъс ме бе погледнал за първи път, бях решила, че е съдба, но сега… бях се променила, наистина. Бях интелигентна работеща жена, носех маркови тоалети и ходех при фризьор-стилист. Дори вече не бях секретарка. Заслужавах уважение, нали? Той трябваше да разбере, че не съм непохватното момиче, което разлива кафе.
— Чух, че Долорес си е купила великолепен електриков костюм «Версаче» — изчурулика Мелиса.
Кийша ме погледна и съвсем леко повдигна вежди. Да, мисълта, че мразя онази богата кучка, се мяташе в съзнанието ми като котка в чувал, но бях и любопитна отново да зърна създанието с венчалната халка. Жената, която позволяваше на Шеймъс да живее по този начин. Исках да видя реакцията й. Сигурно знаеше нещо за мен, нали? Едва ли бе толкова глупава. Въпреки че копнеех за Шеймъс, нима бих искала да бъда на мястото на съпругата му, която нямаше своя кариера и търпеше честите му изневери?
Всички тези мисли преминаха през ума ми за секунди. Господи, защо компютрите ни в офиса не обработваха информацията толкова бързо? Преди глътката кафе да премине през гърлото ми, вече бях на себе си.
— Скъпи, кажи на Том да побърза — обърна се Елън към Чарлз. Протегна ръка към масата и ми намигна. — Толкова ще се зарадва най-сетне да те види отново. Снощи с часове е разговарял с Шеймъс за теб, докато всички други момчета зяпали някаква стриптийзьорка.
— Мъжете са си мъже, скъпа — каза Чарлз и й подаде купичка сметана. Забелязах, че Елън не е загубила апетита си, но не можах да се съсредоточа да следя колко сметана си сипва. Какво ли си бяха говорили Том и Шеймъс за мен? Как ли бе реагирал, щом бе узнал, че ще бъда на сватбата?
Усмихнах се, когато си представих как след няколко питиета Шеймъс споделя с Том, че му липсвам и не може да живее без мен. «In vino veritas»[15], както се казва.
— През повечето време говореше Том, но Шеймъс просто го оставяше — каза Чарлз. — Добър слушател нали, Алекс?
— Не го познавам толкова добре — отвърнах.
Кийша дойде като ангел на милосърдието да ме спаси.
— Приключи ли, Ал?
Засуети се около мен и вдигна чинията ми, за да ми даде време напълно да възвърна самообладанието си. Проклета да бях, ако допуснех смущението ми да проличи пред всички съвършени съпруги тук. Сладката Мелиса и щастливо омъжената Сю и без това ми се присмиваха и им бе ужасно забавно.
— Чудесно, нахрани ли се добре? — попита госпожа Дръмънд, свежа като грамофончетата пред прозорците на кухнята. Бе облечена с тъмнозелен костюм с панталон, много елегантен, и носеше ботуши от телешка кожа. Изглеждаше на светлинни години от ярките цветосъчетания на майка ми (пурпурни поли и сака, сини ризи и обувки в същия цвят). — Днес ще ходим на езда в бридлинтънската гора, всеки, който няма други планове, може да дойде.
— Ооо, чудесно, обожавам вашите понита — превзето възкликна Джилиън.
— На Хектор му е мъчно за теб, откакто беше тук за последен път — каза топъл глас, който веднага познах.
Господи, беше Том. Знаех, че е неприлично да го зяпам, но ми бяха нужни няколко мига, за да се уверя, че наистина е той.
В усмивката му нямаше и следа от съблазнителната загадъчност на Шеймъс. Том Дръмънд никога не би събудил у мен мисли за бълбукащи ручеи и музика на арфи. Беше от хората, които смятат, че звуците на арфа са за женчовци. Що се отнася до поезията, веднъж нарече ръгбито «поетичен спорт». Никога не цитираше лирични стихове.
— Здрасти, Алекс — весело каза той.
Бях готова да се хвърля на врата му, но не можех да си позволя подобна спонтанна реакция пред толкова хора.
— Том, къде е останалата част от теб?
Иска ми се тук да можех да ви кажа, че Том Дръмънд е станал строен красавец като Том Круз, но не би било вярно. Все пак бе свалил около четвърт от теглото си. Сега не бе пълен, а по-скоро набит. Тлъстините около кръста му се бяха стопили и на тяхно място имаше стегнати мускули, както и на широките му рамене и гърди. Самият той би могъл да играе ръгби.
— Армията — обясни Том с една дума. — Там момчетата с наднормено тегло не са на почит.
С ужас забелязах, че Кийша и Бронуен не откъсват очи от него, сякаш е Мел Гибсън или някоя друга звезда. Нелепа мисъл, за която би ми се подигравал цяла вечност. В колежа той бе ходеща тестостеронова маса и дори в годините, когато приличаше на плондер, имаше глупачки, които флиртуваха с него. Сритах Кийша в глезена и така ги накарах да се опомнят.