— Блатът е напоен с шампанско — въздъхна Елън. — Искаме всичко да бъде специално. Господи, Алекс, видя ли пиячката?
Загледах се в редиците бутилки «Крюг Перие» класа «Гран Крю»[16]. Знаех, че баща й, Тайлър, е починал, а тези неща струваха пари. Дори само питиетата.
— Кой плаща за всичко това?
— Том — засия Елън. — Не можеш да си представиш колко е щедър. Веднага щом Чарли ли му каза, че ще женим, настоя да се заеме с цялата подготовка. Чарли искаше да се погрижи сам, но Том… понякога е много властен — засмя се тя. — Толкова е хубаво да бъдеш булка.
«Не се и съмнявам». Някой трябва да забрани със закон на булките да се перчат с щастието си и с подробностите около сватбите си пред самотни жени.
Това е като да ядеш «Биг Мак» пред дете от Етиопия. Жестоко, садистично наказание.
Ще ви разкрия нещо, от което ще се просълзите. Понякога си купувах списание «Булки» и го четях в метрото. Само за да се потопя за няколко минути в този свят на мечтите. Да пофантазирам дали бих избрала семпъл модел или с изкусни бродерии, бял цвят или екрю, сърцевидно или овално деколте. Да прочета статии за успокоение на шаферките, дочули, че розовото не подхожда на червенокоси. Дали венчавката да бъде в провинциално имение, на морския бряг при изгрев-слънце или в лондонска църква. Дали да повикаме папата от Ватикана, или да отскочим до Лае Вегас, за да се оженим по дънки и тениски. Със или без було? Венче или тиара? Влак или…
Добре, добре, извинявайте, че се увлякох.
В женските списания често се споменава колко голям е стресът около една сватба. Притискам ги към гърдите си и си мисля: «Господи, при мен няма да има стрес, кълна се, че няма да ми хрумне нито една изнервяща мисъл. Ще се наслаждавам на всяка секунда. Избирането на приборите ще бъде рай. Изпращането на поканите — блаженство. Ще бъда толкова щастлива. Дори суетнята ще ми носи радост».
Но не бях стигнала по-далеч от разваления си годеж с Джъстин. Пръстенът му бе с малък зелен изумруд, заобиколен от ситни перли. Върнах го. Веднъж видях снимка на Хана в «Кънтри Лайф». Носеше пръстен с огромен диамант. Предполагам, че акрите земя на семейството й са си заслужавали подобаващ залог. Понякога се питам какво ли е станало с евтината дрънкулка, която бе купил за мен. Би трябвало да се досетя колко сериозни са намеренията му още щом я бях видяла. Но честно казано, когато я получих на дъното на чаша вино — колко изтъркано, — изживях един от най-щастливите мигове в живота си.
Зная, че нямаше да бъда щастлива с Джъстин. В момента той провеждаше кампания за възстановяване на закона за оковаване на затворнички, родили деца. «Да не забравяме, че тези хора са престъпници — бяха го цитирали в „Телеграф“. — Който не е в състояние да излежи присъда, да не върши престъпления».
Но да се върнем на темата за булчинското списание. Когато четеш поредния брой във влака, метрото или където и да било, другите жени забелязват. Целият свят забелязва. Момичетата те гледат с тъга и им се иска да бъдат на твое място. Закръглените домакини ти се усмихват майчински. Възрастните мъже ти намигат, а младите шеговито подхвърлят:
— С мен ще бъдеш по-щастлива, хубавице.
А сега бях пряка участничка в сватбена подготовка, достойна за страниците на «Булки», въпреки че Том не би позволил на фоторепортери да снимат сватбата на брат му. На Елън й предстоеше нещо, което Сю, Мелиса, Джилиън и Пени вече бяха преживели: Бронуен, Кийша и Гейл бяха имали по няколко възможности. Струваше ми се, че е писано всички на света освен мен да го изживеят. Тя бе получила всичко — цветята, тортата и големия камък на пръста си.
Аз бях до нея.
— Нямаме време да поръчаме рокля и за теб. — Слава богу, защото розовият плат на цветя ми се струваше по-подходящ за пердета или покривка за легло. — Какво ще кажеш за цикламена? Госпожа Дръмънд има прекрасна «Лора Аш»…
— А… предпочитам да отскоча до Глостър — припряно я прекъснах. — Ще си купя нещо семпло.
Лицето на Елън помръкна.
— Цикламеното ще изглежда великолепно с цветята.
«По дяволите, няма да приличам на преварен кренвирш само за да се съчетавам с твоите цветя.»
— Но не отива на коса с червеникавокафяв оттенък. Ще избера нещо подходящо, обещавам.
Видях през старинните прозорци катеричка, която висеше на клон на едно орехово дърво. Изгледа ме подигравателно, преди да запрати орех по мен. Дори гризачите не ме уважаваха.
— Моля те, Елън.