Странно бе, че Том напълно отговаряше на нейните изисквания, а по моите критерии би получил кръгла нула. Е, имаше страхотно чувство за хумор, но бе чувствителен колкото надзирател в затвор. Не бе слаб и къдрокос, каквито харесвах, а едър и набит мъжага.
Но го желаех.
Непрекъснато си мислех за това. Представях си какво би било да излизам с мъж, който може с лекота да ме пренесе през прага. Да ме прегръщат ръце с издути бицепси. Когато бе дебел, Том приличаше на плюшено мече, като сладура от «Роуза». А сега ми напомняше за мечок гризли, който бе доста различен. Събуждаше чувствени пориви.
Помните ли онази реплика от «Юлий Цезар»[18]? «Искам само затлъстели мъже около себе си. Младият Касий има стройно тяло и жаден поглед. Такива като него са опасни».
Е, все пак съм запомнила нещо от часовете по литература в училище. Цитатът, който ми хрумна, ме накара да се убедя колко сериозно е положението.
Том излизаше с прелестната ми, непоносима по-малка сестра. Искаше пасивна, покорна съпруга, каквато аз никога нямаше да бъда. Колкото и да не ми харесваше, това бе тъжната истина. Никога нямаше да се променя. Все едно да накарат пингвин да полети. Просто не бях от този вид птици. Въпреки че не бях стигнала доникъде в кариерата си и единствената ми публика като творец бе огледалото.
Потънала в тези размисли, изпуснах два автобуса. Качих се на третия и имах разправия с кондуктора за рестото. Поне случката отклони мислите ми от Том за две минути.
Докато крачех по Елджин Авеню, с неохота взех решение. Не биваше да се крия от него. Можеше да му хрумне, че изпитвам някакви чувства.
Стиснах зъби. Това би било най-лошото.
— Здравей, Гейл — извиках, когато влязох в апартамента, усмихната до уши като джуджето Веселушко. Имаше ли джудже с такова име? Е, аз щях да се превъплътя в него и да изглеждам весела, радостна, щастлива, безгрижна и доволна.
По бръмченето на сешоара познах, че мишената Том все още не е в обсега на Гейл. А и бикините й бяха разпилени по целия диван.
— Здрасти, Алекс. Подранила си. Имаш ли някакви планове за тази вечер? — попита тя. — Глупав въпрос, ти никога не излизаш, нали?
— Може би днес ще изляза — отвърнах. Гейл се засмя.
— Е, добре, радвам се за теб. Впрочем Томи ще дойде да ме вземе след малко.
— Къде ще ходите този път?
— На прием във френското посолство. Или беше в Британския музей, а в посолството следващата седмица… — Завъртя се пред огледалото и разреса блестящите си златисти коси. Бе облечена с лъскава рокля, която прилепваше плътно към изваяните й форми. Над клепачите й блестеше брокат, а червилото й бе съвсем бледорозово. Приличаше на морска сирена. — Води ме на страхотни места.
Изсумтях.
— Томи ще се зарадва, че си у дома, все пита за теб.
— Така ли?
— Интересува се дали ще бъдеш тук, когато дойде или когато се върнем. Господи! — Гейл докосна устните си с лакирания си маникюр. — Може би не иска да се засечете. Алекс, може би е по-добре да излезеш.
— Ще се наложи да го преглътне — изкрещях, обзета от ярост при мисълта, че тези въпроси наистина са намеци. — Аз живея тук!
— За бога! — Гейл се нацупи и запрати своя «Мейсън Пиърсън» към другия край на стаята. — Непоправима егоистка си, Алекс. Ако направиш нещо, за да провалиш връзката ми с Том, ще те убия.
— Толкова ли го харесваш? Познавате се едва от месец — отчаяно изтъкнах.
— Е, мисля, че е мъжът, когото винаги съм търсела — прочувствено заяви Гейл като в някаква драма. — Наистина. Той е идеалният джентълмен, харесвам къщата му, разбираме се чудесно и… вече съм готова. — Взе четката и я прокара през косите си още няколко пъти. — Да, мисля, че е време.
— За какво?
— Да уредя живота си. Брак, деца… Мама винаги твърди, че това са нещата, които правят една жена пълноценна.
— Но истински ли обичаш Том?
— О, много — увери ме Гейл. — Той е моето малко слонче.
— Твоето какво?
— Така го наричам, защото е толкова силен и никога не забравя да се обади — обясни Гейл, докато се пръскаше обилно с «Дюн».
На вратата се позвъни и бях благодарна. Дори затръшването на портите на ада би било добре дошло за мен като сигнал за край на този разговор.
— Ти отвори, Ал, ще се престоря на заета — каза Гейл с пискливия си глас, изтича в стаята си и затръшна вратата.
С неохота станах и отидох да отворя на Том. Не можах да видя с какво е облечен, защото двадесет и четирите розови рози, които пъхна в лицето ми, го закриваха.