Колийн чу суматохата и влезе навреме в стаята, за да хване нощницата, която Роланд беше хвърлил. При нейната поява Цицерон въздъхна облекчено, взе дрехата от ръцете й и напусна с благодарен вид стаята.
Какво точно беше казала Колийн на сина си, не можа да се разбере, но той се извини на Цицерон и този случай вече не се повтори. Въпреки това унинието му не го изоставяше. Изяждаше, каквото му даваха, но като че ли нямаше апетит. Отхвърляше рязко предложенията да се разсее с игра на карти или да му прочетат нещо и вместо това часове наред се взираше в тавана. Състоянието му непрекъснато се подобряваше. Отначало започна да сяда сам в леглото, после се загръщаше в халата на полковник Джонстън и отиваше вдървено до стола край прозореца. А една сутрин поиска дрехите си.
Мелани и Колийн седяха в салона, когато Цицерон им съобщи за това му желание. Напрегната усмивка се появи по лицето на Мелани, тя хвърли поглед към Колийн, преди отново да се обърне към иконома.
— Мислиш ли, че е достатъчно закрепнал, Цицерон? — попита тя.
— Той мисли така, мис Мелани.
— Знам, но това не е същото, нали? — рече тя. — Питам се дали не знаеш защо му трябват дрехите.
— Не съм сигурен, мис Мелани, но мисля, че иска да се върне в Котънууд. Попита за конете в обора, искаше да знае кой се грижи за тях. Каза, че иска да си отиде оттук.
Мелани премести поглед, за да не гледа неизреченото съчувствие, което прочете в добрите очи на иконома.
— Знаех си, че може да е затова. Кажи му… кажи му, че утре сутринта ще си получи дрехите. Аз ще му ги занеса.
— Сигурна ли сте, мис Мелани? Ще му кажа, но ми се иска, ако можеше, да не съм аз. Никак няма да му е приятно, че ще трябва да чака толкова дълго.
Колийн стана.
— Не си прави труда, Цицерон — предложи му тя. — Аз ще се заема с това. Време е вече самата аз да си тръгвам и ще видя дали не мога да го отклоня, като отида да се сбогувам.
След като икономът благодари и се оттегли с поклон, Мелани се обърна към актрисата.
— Не е вярно, нали? Искам да кажа това, че заминаваш.
— Напротив, мила моя. Наистина за нищо на света не бих се лишила от времето, което прекарахме заедно през последните седмици и те опознах по-отблизо, но имам чувството, че е дошъл моментът отново да заживея собствения си живот. Лицето ми заздравя толкова добре, колкото изобщо е възможно, и освен червенината, която ще избледнее, не може да се очаква вече някакво друго подобрение. Време е да се покажа в светлините на сцената, защото се опасявам, че ако не го направя скоро, страховете ми ще надделеят и аз ще отстъпя пред това тежко изпитание завинаги.
— Мислех, че може би ще останеш при нас, при мен, и ще се настаниш като у дома си. Толкова ми се иска да си при мен, а съм сигурна, че и Роланд ще се радва.
Актрисата поклати глава.
— Много любезно от твоя страна, но мястото ми е в театъра. Ако нямах този отдушник за енергията си, щях да стана така неспокойна и необщителна, какъвто е Роланд сега.
— Съвсем сигурна ли си, че не мога да те склоня да вземеш друго решение?
— Съвсем сигурна. Дори собствените ми чувства да не ми го бяха казали вече достатъчно ясно, щях без съмнение да го усетя от писмото на Жан-Клод. Пристигна вчера. Открил е една пиеса, която иска да бъде поставена, съвременна версия на „Укротяване на опърничавата“. Много е мил и ми пише, че съм щяла да бъда идеалната Катерина. Много съм любопитна и горя от нетърпение да видя Жан-Клод. Понякога мошениците все пак са най-добрите приятели. Тъй като много ясно съзнават собствените си грешки, винаги са готови да затворят очи за грешките на другите.
— Тогава се радвам за теб, щом това е, което искаш, макар че съжалявам, задето си тръгваш. Предполагам, че ще вземеш и Елен със себе си.
— Предложих й мястото на камериерка и гардеробиерка, но тя отказа. Иска да се върне в Ню Орлиънс, в манастир за цветнокожи жени. Посветили са се на гледането на болни, а Елен е открила, че това й доставя удоволствие. Обещах й преди заминаването си да уредя пътуването й с парахода.
Мелани кимна.
— Може би е разумно решение. Монашеските дрехи ще я защитят достатъчно, за да не бъде обвинена в убийството на Хенри.
— А тя ще намери покой, като помага на болни и ранени и така се покае — съгласи се Колийн с нея.
Мелани стана и отиде до прозореца.
— Нека поговорим за Роланд. Мислиш ли, че напоследък е така недружелюбен и зле настроен само защото трябва да лежи?
— Не, не вярвам — отговори майка му и израз на облекчение се появи на лицето й. — Толкова съм доволна, че попита за това, защото отдавна се чудя как да подхвана разговора с теб, без да излезе, че се меся в неща, които не са моя работа.