Пред вратата на Роланд не си позволи да се колебае, а влезе веднага. Той беше сключил ръце на тила си и се взираше в огъня. Чертите на лицето му имаха отчужден израз. Зелените му очи се спряха за миг на лицето й, преди да се плъзнат по косата и пеньоара, който напълно прилягаше към идеалната закръгленост на тялото й. Бледото й лице поруменя, когато видя циничния израз в очите му. Това обаче не я уплаши. С високо вдигната глава пристъпи към долния край на леглото и сложи ръце на колоната.
— Значи си решила да ме посетиш? — попита той.
Мелани се насили да се усмихне:
— Да. Липсвах ли ти?
Не й отговори, но погледът му не се отместваше от нея.
— Да не би случайно да си донесла и дрехите ми?
— Не — отговори тя с твърд глас. — Реших, че не ти трябват.
— Какво? — попита той и вдигна вежди.
— Реших, че няма за какво да ги използваш. Ако съм разбрала правилно, искаш да се облечеш и да напуснеш Гринлия. Не мога да допусна това. Нямам намерение да те оставя да си идеш, когато и да било.
Не смееше да изчака неговата реакция. Затова дръпна шнура на звънеца. Почти в същия миг ключалката изщрака. Тя въздъхна с облекчение. Решителната крачка беше сторена, независимо до какво щеше да доведе.
— Какво означава това? — попита Роланд, който се бе подпрял на лакът и с подозрение се взираше в лицето й.
Мелани го погледна, пристъпи към леглото и седна до краката му. Пеньоарът й се разтвори и откри едното й коляно и бедрото, но тя не направи нищо, за да ги покрие. Като се облегна на колоната на леглото, тя беше достатъчно близо до него, за да може да говори с нормален тон, но все пак беше извън обсега му.
— Какво означава това ли? — повтори тя тихо. — Това, което казах. Предприех стъпки, за да се погрижа да не си отидеш оттук. Цицерон ни заключи, наредила съм му да отвори вратата само ако аз му заповядам. О, зная, ти вече си ми казвал, че всичко, което е било мое, сега е и твое, защото сме мъж и жена. Но Цицерон, опасявам се, не признава това положение. Той се смята за мой прислужник и ще прави това, което аз му кажа. Би могъл да се опиташ да разбиеш вратата, но в такъв случай той ще извика помощ от конюшните. Не вярвам — продължи тя с добре обмислени думи, — че през следващите дни ще можеш да събереш толкова много сила, но за всеки случай взех тази предпазна мярка.
— Може би не съм достатъчно силен да разбия вратата — възрази той със спокоен глас, — но съм сигурен, че няма да ми е трудно да стисна с ръце хубавия ти врат и да те удуша.
Тя повдигна едната си вежда.
— Възможно е, но за тази цел ще трябва да ме хванеш, а преди това ще се наложи да ме изслушаш.
Той я погледна и видя как огънят блестеше в косата й, а пеньоарът й се разтваряше все повече. Голата кожа ясно показваше, че под дрехата от лъскав сатен тя не носи нищо.
— Е, добре — произнесе той провлачено и се отпусна отново на възглавниците. — Ще се включа в играта ти. Разказвай ми каквото искаш.
Мелани не беше много окуражена от израза в очите му. Но вероятно нямаше да й се предложи по-добра изходна позиция. Без да обръща внимание на това, че пеньоарът й се разтвори още малко, тя сви едното си коляно и го обгърна с ръце. Преглътна тежко и отклони поглед, насочвайки го към настъпващата тъмнина навън през прозореца.
— Нашият брак никога не е бил обикновен — подхвана тя. — Нямаше изобщо да се стигне до него, ако обществените представи за морал не изискваха един мъж и една жена, които са се опознали телом, да скрепят тази връзка с брак. Предполагам, че това е ясно и на двама ни. Но имаше и друга причина за решението ми да се омъжа за теб. Исках да отмъстя за това, което стори на дядо ми и на мен. С две думи: мразех те й се чувствах като в клопка. Исках да те накарам да платиш за положението, в което ме постави. Един-два пъти имах впечатлението, че си напълно наясно с моите чувства.
Докато тя говореше, той остана мълчалив. Погледът му се впи в лицето й, когато каза:
— Така си мислех още от самото начало.
Тя кимна.
— Да, но има едно нещо, което не забеляза, че всичко това вече не така. Лесно е да мразиш човек, когато не го познаваш, но когато започнеш да го разбираш, да прекарваш една част от живота си с него, тогава постепенно се променят чувствата, които си изпитвал преди, и отмъщението се превръща в дреболия. Вярвам… вярвам, че ако беше възможно да останем заедно, ако не беше походът на Лопес и свързаните е него раздели, всичко щеше да бъде иначе. Но на теб ти се наложи отново да тръгнеш на война и отново да ме изоставиш, преди да разбера, че те обичам. Исках да ти го кажа в нощта, преди да заминеш за Куба, но тогава ти не дойде при мен, а на сутринта вече те нямаше.