Сюзън си спомни за тюркоазния пръстен, който й беше дала Джейн Клозън.
— Да, смятам, че е станало точно така — тя се е впуснала в някаква тайна любовна история.
— Е, думите й дадоха повод на баща ти да си вземе едно наум. Скоро след това се разделихме. Той си направи пластична операция, освободи се от сивите си коси и започна да се появява в обществото с Бинки. Сега пък подтиква Дий да замине на воаяж. Тя каза ли ти?
Сюзън погледна часовника. Не искаше да прекъсва майка си, но вече беше време да тръгва.
— Не, не знаех, че Дий възнамерява да предприеме екскурзия по море. И вчера не можах да я чуя.
В гласа на майка й прозвуча тревога:
— Безпокоя се за Дий, Сюзън. Тя е в депресия. Самотна е. Не може да се съвземе. Липсва й твоята сила.
— Ти самата също си доста силна, мамо.
Майка й се засмя.
— Не особено, но все пак се справям. Сюзън, не се преуморявай.
— Което означава „намери си едно добро момче, омъжи се и бъди щастлива“.
— Горе-долу. Има ли някоя интересна личност, за която да си пропуснала да ми кажеш? Когато Дий се обади, ми спомена за един мъж, с когото се запознала на купона на Бинки и Чарли. Изглеждал очарован от теб. Твърди, че бил изключително привлекателен.
Сюзън си помисли за Алекс Райт.
— Не е лош.
— Според Дий, много повече от това.
— Дочуване, мамо — заяви Сюзън твърдо.
След като затвори, сложи чашата с кафето в микровълновата печка и отново усили звука на телевизора. Репортерът точно говореше за някаква старица, която била убита с нож в апартамента си в северната част на Ийст Сайд. Сюзън вече се канеше да изключи телевизора, когато режисьорът пусна отново онзи отрязък от новините предишната вечер, в който се споменаваше как Хилда Джонсън, убитата жертва, се беше обадила в полицията с твърдението, че прегазената на Парк Авеню жена е била блъсната нарочно.
Сюзън се втренчи в телевизора със смесени чувства. Прокурорът в нея категорично отказваше да повярва, че тези две събития са случайни, докато психологът се питаше що за излязла от контрол психика е способна на две подобни брутални престъпления.
21
Макар че я намираше за доста досадна, капитан Том Ший от XIX полицейско управление беше искрено привързан към Хилда Джонсън. Както посочи на хората си, основното беше, че обикновено оплакванията на Хилда не бяха лишени от основание. Например, някакъв скитник, когото тя обвини, че се навъртал около детската площадка, се оказа с досие за извършени дребни сексуални нарушения срещу малки деца.
Застанал сега в апартамента на Хилда Джонсън, капитан Ший изпитваше и гняв, и нежност при вида на покритите с плюшен халат немощни останки на старицата, фотографите вече си бяха направили снимките. Коронерът3 си беше свършил работата. Сега можеше да я докосне.
Ший коленичи до нея. Очите й бяха широко отворени, а лицето й — застинало с изписан на него ужас. Капитан Том Ший бавно обърна дланта й към себе си, оглеждайки прорезните рани, получени явно в опитите й да се предпази от фаталния удар, който беше пронизал сърцето й.
После се вгледа по-внимателно. По пръстите на дясната й ръка имаше петна. Петна от мастило.
Ший стана и насочи вниманието си към писалището, като мислено отбеляза, че е отворено. Неговата баба го имаше същото и винаги държеше капака в това положение, горда да показва малките отделения и чекмедженца, заедно с попивателната и комплекта за писане, които никой не използваше.
Върна се в мислите си към миналата година, когато Хилда си беше изкълчила глезена някъде на разбит паваж и той се беше отбил да я види. Тогава писалището беше затворено. „Обзалагам се, че тя си го държеше затворено“ — каза си той.
В писалището имаше току-що отворена кутия с канцеларски материали — целофанът, с който е била увита, все още беше там. Той не сдържа полуусмивката си, когато прочете надписа: „Шега за теб от Хилда Джонсън“. До мастилницата лежеше старомодна писалка — от онези, които се използват за скициране. Той я пипна и внимателно огледа петното, което писалката остави върху пръстите му. Преброи листата в кутията. Бяха единадесет. После преброи и пликовете — дванадесет.
„Дали малко преди смъртта си Хилда Джонсън беше писала или пък скицирала нещо върху липсващия лист хартия?“ — запита се той. И защо й е трябвало? По сведенията на Тони Хъбард, който бил дежурен, когато Хилда се обадила предишния ден, тя му казала, че си ляга незабавно и че ще дойде в участъка на сутринта.
Без да обръща внимание на фотографите, които си прибираха нещата, както и на специалистите по вземане на отпечатъци, които превръщаха спретнатия апартамент на Хилда в поръсена със сажди бъркотия, Том влезе в спалнята.
3
Длъжностно лице, чието основно задължение е да установява причините за нечия смърт, очевидно настъпила не по естествени причини. — Б.пр.