— Може би — съгласи се той.
— Застрахователната компания ще свие платната — добави Кам. — Там ще спечелим.
— Хората вече запяха друга песен. — Етан изтри праха от дъските. — Онези, които подхвърляха разни лъжи. Там вече спечелихме. И ти имаш най-голяма заслуга за това — обърна се към Филип.
— Аз съм делови човек. Който и от вас да се опита да говори с адвокат повече от пет минути… ами ти направо ще заспиш от скука, Етан, а Кам най-накрая ще го набие. Спечелих по принуда.
— Може би — ухили се насреща му Кам. — Но доста телефонни разговори проведе, писа писма, пуска факсове. Ставаш за секретарка и без страхотни крака и дупе.
— Това изказване е сексистко. Освен това аз действително имам страхотни крака и дупе.
— О, така ли? Дай да ги видим. — Хвърли се бързо напред и повали Филип на въпросното страхотно дупе.
Фулиш се стресна от дрямката си край дъските и се втурна да се включи в играта.
— За Бога! Да не си откачил! — Смехът пречеше на Филип да се освободи. — Махай се от мен, малоумнико!
— Ела да ми помагаш, Етан. — Кам се усмихна широко и изруга, когато кучето започна да го ближе енергично по лицето. Филип не оказа особена съпротива, докато той сядаше отгоре му. — Ела! — повтори поканата си, след като брат му само поклати глава. — Кога за последен път си смъквал гащите на някого?
— Беше отдавна — замисли се Етан, а Филип започна да се бори по-сериозно. — Последният май беше Джуниър Крофорд на ергенското му парти.
— Е, значи е било преди десетина години. — Кам изръмжа, тъй като брат му почти успя да го преметне. — Хайде, през последните месеци е позаякнал.
— Може би заради доброто старо време — реши се Етан, успя да избегна няколко добре прицелени ритника и улови здраво колана на дънките на Филип.
— Извинете — неуверено се обади Сибил, след като влезе в работилницата и видя Филип на пода, докато братята му… ами не можеше да каже със сигурност какво точно се опитваха да направят.
— Здрасти! — Кам едва се размина с насочения към зъбите му юмрук и й се усмихна широко. — Искаш ли да ни помогнеш? Тъкмо се опитваме да му събуем панталона. Хвалеше се с краката си.
— Аз… хм.
— Пусни го да стане, Кам, притесняваш я.
— По дяволите, Етан, вече му е виждала краката. — Но без неговата помощ трябваше или да се откаже, или да се лее кръв. Изглеждаше по-просто, макар и не толкова забавно, да го пусне. — Ще довършим по-късно.
— Братята ми забравят, че вече не са в гимназията. — Филип се изправи и изтупа дънките си. — Малко са… превъзбудени, защото обърнахме корпуса.
— О! — Сибил насочи вниманието си към лодката и очите й се разшириха. — Колко сте напреднали.
— Има още много работа. — Етан също разгледа лодката и си я представи завършена. — Палуба, каюта, мостик, долни палуби. Човекът иска цял хотелски апартамент вътре.
— Щом си плаща за него. — Филип се приближи към младата жена и прокара ръка по косата й. — Съжалявам, че снощи се прибрах много късно и не успях да ти се обадя.
— Няма нищо. Знам, че си зает с работа и с адвоката. — Премести чантата от едната ръка в другата. — Всъщност имам нещо, което може да помогне. За адвоката, за двата проблема. Ами… — Извади от чантата си кафяв плик. — Това е декларация от майка ми в два екземпляра. Заверена е при нотариус. Накарах я да я пусне тази нощ. Не исках да ви казвам, докато не пристигне и не я прочета, за да видя… мисля, че ще е от полза.
— За какво става дума? — попита Кам, докато Филип преглеждаше набързо декларацията.
— Потвърждава, че Глория е дъщеря на татко; че той не е знаел за това и че няколко пъти в периода от миналия декември до март тази година се е опитал да се свърже с Барбара Грифин. Разполага с писмо от татко до нея от януари, в което я информира за Сет и за споразумението му с Глория за получаване на настойничество.
— Прочетох писмото на баща ви — вметна Сибил. — Може би не трябваше, но го направих. Дори да е бил ядосан на майка ми, от думите му не си личи. Искал е само тя да потвърди дали е истина. Така или иначе е щял да помогне на Сет, но е искал да може да му осигури законните права. Човек, който е толкова загрижен за едно дете, едва ли би отнел собствения си живот. Имал е да дава толкова много и е бил готов да го даде. Толкова съжалявам!
— „Той се нуждае само от нов живот и възможност за избор — прочете Етан, когато Филип им подаде документите, след това се прокашля: — Не мога да дам това на Глория, ако тя наистина е мое дете, а и тя не би го приела сега. Но ще се погрижа Сет да получи и двете. Независимо дали е моя кръв или не, той така или иначе вече е мой.“ — Напълно в неговия стил. Сет трябва да го прочете.