— Ей! Здрасти! — разсмя се Сет, когато Фулиш се хвърли към него и радостно облиза лицето му. — Как е, момче? Добро куче. Ти си добро куче. — С известно закъснение погледна към Сибил. — Здрасти.
— Здравей. Ето. — Пъхна каишката в ръката му. — Не че й обръща особено внимание.
— Имахме малко проблеми с обучението.
— Не може да бъде! — Но вече успя да се усмихне едновременно на Сет и на Дани и Уил, които притичаха след него. — Мислех да се върнем заедно до работилницата. Исках да поговоря с теб.
— Става, много готино.
Тя се отстрани решително от пътя на Фулиш, а после бързо отстъпи обратно, тъй като лъскава червена спортна кола изсвистя до бордюра и рязко спря. Преди да успее да изкрещи на шофьора, че е в училищна зона, видя Глория на мястото до него.
Сибил инстинктивно избута Сет зад себе си.
— Я виж ти, я виж ти! — провлачено изрече сестра й и ги изгледа.
— Върви доведи братята си — нареди на момчето Сибил.
Но то не можеше да помръдне. Стоеше и се взираше, а страхът се настани в стомаха му като ледени буци.
— Няма да отида с нея. Няма да отида! Няма!
— Не, няма. — Леля му стисна здраво ръката му в своята. — Дани, Уил, бягайте веднага към работилницата. Кажете им, че имаме нужда от тях. Бързо!
Очите й не се откъсваха от Глория, докато тя се измъкваше от колата.
— Здрасти, хлапе. Липсвам ли ти?
— Какво искаш, Глория?
— Всичко, което мога да получа. — Пъхна ръка в колана на яркочервените си дънки и намигна на Сет. — Искаш ли да се повозиш, бебчо?
— Никъде не отивам с теб. — Беше готов да побегне. Имаше си едно място в гората, което беше открил и нагласил. Скривалище. Но беше прекалено далече. После усети ръката на Сибил, топла и силна върху своята. — Никога повече няма да дойда с теб.
— Ще правиш каквото аз ти кажа, по дяволите! — Очите на майка му яростно пламнаха. За пръв път Фулиш оголи зъби и изръмжа злобно и заплашително. — Махни това шибано куче.
— Не! — Сибил го изрече спокойно и тихо и изпита любов към Фулиш. — На твое място бих стояла по-далече, Глория. Ще те ухапе. — Огледа колата и облечения в кожено яке мъж зад волана, който тактуваше в ритъма на гърмящото радио. — Изглежда си си стъпила на крака.
— Да, Пийт е готин. Отиваме към Калифорния. Той има връзки. Трябват ми мангизи.
— Тук няма да ги намериш.
Глория извади цигара и се усмихна на Сибил.
— Виж какво, не искам детето, но ще си го взема, ако не получа пари. Братята Куин ще платят, за да си го върнат. Всички са щастливи, никакви проблеми. Ако ми се пречкаш, Сиб, ще кажа на Пийт да излезе от колата.
Фулиш вече не само ръмжеше, но започна да лае. Сибил изви вежди.
— Давай, кажи му.
— Искам това, което ми се полага, по дяволите!
— Цял живот получаваш повече отколкото заслужаваш.
— Глупости! Ти беше тази, която получи всичко. Идеалната дъщеря. Мразя те! Цял живот съм те мразила. — Сграбчи я за предницата на якето и едва не я заплю в лицето. — Ще ми се да беше умряла.
— Знам. Сега си махни ръцете от мен.
— Мислиш, че можеш да ме стреснеш? — Глория я избута със смях назад. — Преди никога не ти е стискало, нали? Ще търпиш, ще търпиш и накрая ще направиш каквото ти казвам. Накарай това куче да млъкне! — изкрещя към Сет, защото Фулиш опъваше каишката и се дърпаше диво напред. — Кажи му да престане и влизай в шибаната кола, преди да…
Сибил дори не разбра как вдигна ръка. Изведнъж Глория вече лежеше на земята и я гледаше с недоумение.
— Ти се качвай в шибаната си кола — заяви й спокойно, без дори да вдигне поглед, когато джипът спря до бордюра. Дори не трепна, когато Фулиш успя да довлече и себе си, и Сет по-близо и заръмжа сподавено към жената на земята. — Върви в Калифорния или на майната си, но стой далече от момчето и от мен. Ти не се бъркай — сопна се към Филип, когато той и братята му изскочиха от джипа. — Качвай се и заминавай, Глория, или още сега ще ти върна за всичко, което си сторила на Сет. За всичко, което стори на мен. Ставай и заминавай, защото когато ченгетата дойдат да те приберат за неспазване на гаранцията, когато добавим и обвинение за малтретиране на дете и за изнудване, от теб няма да остане кой знае какво за затвора. — Тъй като Глория не помръдна, тя се протегна и със сила, породена от гнева, я изправи на крака. — Качвай се и се махай, и никога повече не се опитвай да се доближиш до момчето. Няма да ти позволя. Кълна се.