— Няма да претендирам, че е било грешка.
— Хубаво. — Остави виното, което носеше, на малката й масичка.
— Но — продължи тя с, както смяташе, възхитително търпение — не беше и никак умно. А пък и двамата сме разумни хора.
— Говори за себе си, докторе. Аз преставам да се чувствам разумен всеки път, когато те подуша. Какво носиш?
Тя се отдръпна назад, когато се наведе да я подуши.
— Филип!
— Сибил! — И се разсмя. — Какво ще кажеш, ако направя опит да се държа цивилизовано и не те отнеса в леглото, докато не се разсъниш малко повече?
— Оценявам въздържанието ти — язвително отвърна тя.
— Така и трябва. Гладна ли си?
— Какво е това твое почти патологично желание да ме храниш?
— Ти си анализаторът — отвърна й със свиване на раменете. — Донесох виното. Имаш ли чаши?
Искаше да говори с него, да постави… връзката им отново на ясна основа. Да му поиска съвет. И се надяваше да си осигури помощта му, за да убеди Сет да приеме приятелството й.
Взе двете ниски дебелостенни чаши, които предоставяше хотелът, и вдигна вежди, след като Филип изсумтя при вида им. Сумтенето му беше дяволски сексапилно.
— Тези чаши са обида за това изключително вино — заяви, докато отваряше бутилката с тирбушона от неръждаема стомана, който бе донесъл със себе си. — Но ако са най-доброто, което можеш да предложиш, просто ще трябва да се задоволим с тях.
— Забравих да си взема кристалния сервиз.
— Следващия път. — Наля виното с кехлибарен цвят и й подаде едната чаша. — За началото, средата и края. Изглежда, за нас важат и трите.
— Което ще рече?
— Загадката приключи, сътрудничеството е установено и едва сега започваме като любовници. Доволен съм от всичките три страни на толкова интересната ни връзка.
— Сътрудничество? — Хвана се за това, което не я караше да се срамува и не я изнервяше.
— Сет принадлежи към Куин. С твоята помощ ще го превърнем в законен и траен факт, и то скоро.
Сибил сведе поглед към виното си.
— За теб е важно да носи вашето име.
— Името на дядо си — поправи я Филип. — И едва ли е чак толкова важно за мен, колкото е за Сет.
— Да, прав си. Видях лицето му, когато му казах. Изглеждаше обзет от благоговение. Професор Куин трябва да е бил изключителен мъж.
— Родителите ми бяха… необикновени. Бракът им беше прекрасен. Истинско партньорство, основано на доверие, уважение, любов, страст. Не ми беше лесно да се питам дали баща ми не е нарушил това доверие.
— Страхувал си се, че е изневерил на майка ти с Глория, че е имал дете от нея. — Младата жена седна. — Отвратително е било от нейна страна да предизвика такова съмнение.
— Беше също така ужасно да живея със съмненията в мен, които не успявах напълно да изтръгна. Озлобление към Сет. Дали е син на баща ми? Негов истински син, докато аз съм само един от заместителите? Знаех, че не е така — допълни и седна до нея. — В сърцето си знаех, но това е една от онези игрички на мозъка, които те измъчват в три през нощта.
Ако не друго, помисли си Сибил, поне беше облекчила ума му по този въпрос. Но това не бе достатъчно.
— Ще поискам от майка ми да потвърди писмено показанията ми. Не знам дали ще се съгласи. Всъщност се съмнявам, че ще се съгласи — призна. — Но ще я помоля, ще се опитам.
— Ето го сътрудничеството, виждаш ли? — Взе ръката й в своята и я погъделичка с нос, което я накара да извърне глава и да го изгледа предпазливо.
— Брадичката ти е ударена.
— А-ха. — Намръщи се и я вирна. — Кам все още има дяволски бързо ляво кроше.
— Ударил те е?
Изненадата й го накара да се разсмее. Очевидно добрата докторка не идва от свят, където се размахват юмруци.
— Аз щях да го ударя пръв, но той ме изпревари. Което ще рече, че му дължа един. Щях веднага да му го върна, но Етан ми приложи смъртоносна хватка.
— О, Господи! — Отчаяна тя се изправи. — Заради нас е било. Заради това, което се случи днес на лодката. Изобщо не трябваше да става. Знаех си, че ще създаде неприятности между теб и семейството ти.
— Да — спокойно отвърна той, — заради нас беше. И го уредихме. Сибил, ние с братята ми се бием, откакто сме станали братя. Това е традиция в семейство Куин. Като рецептата за палачинки на баща ми.
Отчаянието продължаваше да я разтърсва. Но започна да се измества от объркване. „Юмруци и… палачинки?“ — запита се тя и прокара ръка през разрешените си коси.
— Бил си се с тях?
— Естествено.
В опит да го проумее тя притисна пръсти към слепоочията си.
— Защо?
Филип се замисли, усмихна се.
— Да речем, защото са били там?
— И родителите ви са позволявали този род силово поведение.
— Майка ми беше педиатър. Винаги ни закърпваше. — Наведе се напред, за да си налее още вино. — Мисля, че е по-добре да ти обясня цялата… картинка. Знаеш, че Кам, Етан и аз сме осиновени.