— Чудесно, натъпчи си хубавичко стомаха.
— Последният път, когато търсих, в „Крофорд“ нямаше никакви треви. Не знам как ядеш тия боклуци. Така или иначе, и ти ще умреш. Може пък да си вземеш един хамбургер с кюфте.
— Ти прави каквото искаш, аз си знам работата. — Отново бръкна в джоба си, за да извади чека за заплатата на Кам. — Ето, и не го харчи само на едно място.
— Сега вече мога да се оттегля в малката сламена колиба на Мои. Написа ли и на Етан?
— Каквото е останало.
— На теб?
— Нямам нужда.
Кам присви очи, докато брат му си слагаше якето.
— Така не става.
— Аз се занимавам със счетоводството, аз казвам как става.
— Отделяш от времето си, получаваш си дела.
— Нямам нужда — отвърна той, този път по-разпалено. — Когато ми потрябват, ще ги взема. — Бързо излезе навън, като остави Кам да фучи зад него.
— Ама че инат е тоя кучи син! — промърмори сърдито. — Непрекъснато ми погажда такива номера.
Вечно е недоволен, продължи да разсъждава. И за най-дребните неща натякваше до смърт на братята си. После ще оправи всички дреболии, ще ги притисне в ъгъла, а след това ще прояви великодушие.
Това беше достатъчно, за да го подлуди.
Сега се е заплеснал по жена, на която никой от тях не знае дали може да се вярва, ако нещата се усложнят. Самият Кам смята да продължи да следи внимателно тази Сибил Грифин.
И не само заради Сет. Филип може и да е интелигентен, но се превръща в глупак, щом работата опре до някое красиво лице.
— А младата Карън Лоусън, която работи в хотела, откакто се хвана с момчето на Маккини миналата година, го видяла написано черно на бяло. Обадила се на майка си и понеже Бети Лоусън ми е добра приятелка и дългогодишна партньорка на бридж — макар че е способна да цака и асата ти, ако не внимаваш — веднага ми се обади и ми разказа.
Нанси Клеърмонт беше в стихията си, а тази стихия бяха клюките. Тъй като съпругът й беше собственик на значителен дял от Сейнт Крис, което ще рече, че тя също се явяваше собственик и част от този дял представляваше старият склад, нает от момчетата на Куин — банда луди глави, ако питаха нея — за работилница — макар че един Господ знае какво още се върши вътре — Нанси смяташе, че не само е нейно право, но и дълг да разпространи пикантните подробности, които беше узнала предния ден.
Естествено, първо се възползва от най-традиционния метод. Телефонът. Но по телефона човек не получава удоволствието от непосредствената реакция на слушателя. Така че се нагласи за излизане, като си облече чисто новичкия костюм с панталон в цвят на тиква, току-що изписан от каталога на Дж.С.Пени.
Няма смисъл да си най-богатата жена в Сейнт Крис, ако не се поизфукаш малко. А най-доброто място да се изфукаш и да обмениш клюки, беше магазинът на Крофорд.
Второто най-добро място беше луксозният фризьорски салон и точно там, след като си записа час за подстригване, боядисване и къдрене, беше следващата й спирка.
Майка Крофорд, неотменна част от Сейнт Крис през всичките си шейсет и две години, седеше зад тезгяха в зацапаната бяла престилка. Вече беше чула новината — почти нищо не убягваше на Майката — но се нагласи да изслуша Нанси.
— Като си помислиш, че онова дете е внук на Рей Куин! А тази писателка, която си придава такава важност, е сестра на онова отвратително момиче, дето наговори такива ужасни неща. Значи момчето й е племенник. Ама каза ли поне една думичка? Не, моля ви се, нищичко не продума! Само се размотава наоколо, разхожда се с лодката на Филип Куин, а сигурно е било и нещо повече от обикновена разходка, ако питаш мен. Как само се държат младите хора днес — нямат никакъв морал. — Очите й заблестяха от лукаво задоволство.
Тъй като усети, че Нанси е на път да се отклони от обсъжданата тема, Майката леко размърда едрите си рамене.
— На мен пък ми се струва — продума, като много добре знаеше, че хората в магазина надават ухо, — че в тоя град има доста хора, които трябва да си наведат главите след всичко, което се разправяше за Рей. Шушукания, докато беше жив, а и след като умря. Че бил мамил Стела — лека й пръст — и си имал закачка с оная жена Делаутер. Ама не било вярно, нали така?
Огледа с острия си поглед магазина и действително няколко глави се бяха свели. Доволна, тя насочи острия си поглед право в блесналите очички на Нанси.
— Струва ми се, че и ти беше склонна да вярваш на долните приказки за Рей Куин.
Засегната, Нанси изпъчи гърди.
— Ами че аз никога и думичка не съм вярвала, Майко. — Да приказваш за тези неща, смяташе тя, не е същото, като да им вярваш. — Истина е, че само слепец не би забелязал, че момчето има очите на Рей. Трябваше да има някаква кръвна връзка. Ами че тъкмо оня ден викам на Сайлъс: „Да знаеш, Сайлъс, чудя се дали това момче не може да е дете на братовчед или нещо такова на Рей?“ — Нищо такова не беше казвала, разбира се. Но би могла, ако се беше сетила. — Обаче никога не ми е хрумвало, че може да му е внук. Че откъде ще си помисля, че Рей е имал дъщеря през всичките тия години.