— Знам, Майко.
— Като надушат нещо ново, за което да приказват, хората ще го обсъждат, докато им омръзне.
— И това знам — кимна той. — Сибил също.
Веждите на Майката се повдигнаха — беше схванала намека.
— Момичето е много смело. Браво на него! И Сет може да се гордее, че има такава смела кръв. Може да се гордее и че човек като Рей му е бил дядо. — Замълча. — Мисля, че Рей и Стела щяха да харесат това момиче.
— Така ли? — измърмори Филип.
— А-ха. На мен ми харесва. — Тя отново се усмихна, докато бързо загъваше хамбургерите в бяла хартия. — Не е някаква превземка, както й се иска да я изкара Нанси. Момичето просто е стеснително.
Той вече посягаше за хамбургерите и сега остана със зяпнала уста.
— Стеснителна?! Сибил?
— Разбира се. Опитва се да не го показва, но й струва доста усилия. Хайде сега, носи това кюфте на брат ти, преди да е изстинало.
— Защо трябва да се занимавам с тайфа педита, които са живели преди двеста години?
Сет беше разтворил учебника си по история, дъвчеше дъвка, а в очите му се четеше упорство. След десет часа физически труд Филип не беше в настроение за капризите на момчето.
— Основателите на нашата държава не са педита.
Сет изсумтя и посочи картината, изобразяваща Учредителния конгрес.
— Носят напудрени перуки и се обличат като женчовци. На мен това ми прилича на педераско.
— Такава е била модата. — Разбираше, че детето нарочно го предизвиква, но не успя да се сдържи да не го подразни на свой ред. — А да наречеш някого „педи“ заради облеклото му или начина му на живот е проява на невежество и нетолерантност.
Сет само се усмихна. Понякога просто му харесваше да предизвиква Филип.
— Щом някой тип носи къдрава перука и високи токчета, си получава заслуженото.
Младият мъж въздъхна. Още една реакция, която забавляваше Сет. Всъщност нямаше нищо против историята. Имаше отличен на последния тест. Но си беше абсолютна досада да те задължават да си избереш едно от тия педита и да пишеш тъпата му биография.
— Знаеш ли какви са били тези мъже? — попита Филип, после присви предупредително очи, когато той отвори уста. — Не ми отговаряй. Ще ти кажа какви са били. Бунтари, размирници и смелчаци.
— Смелчаци? Стига, бе!
— Да се събират така, да пишат прокламации, да държат речи? По този начин все едно че са показвали на Англия, и по-специално на крал Джордж, среден пръст. — Долови интерес в погледа на момчето. — Всъщност не ставало дума за данъците върху чая. Това е било само претекстът. Повече нямало да търпят никакви глупости от страна на Англия — това било основното послание.
— Да държиш речи и да пишеш прокламации не е като да се биеш.
— Те искали да осигурят нещо, за което да се бият. Трябва да предложиш на хората алтернатива. Ако искаш да се откажат от стоката Х, трябва да им предложиш стоката У и да я направиш да изглежда по-добра, по-трайна, по-вкусна. Какво ще кажеш, ако ти заявя, че твоята дъвка е фалшива — въодушевено обяви Филип и дръпна големия пакет от бюрото на Сет.
— На мен пък ми харесва. — За потвърждение наду голям яркочервен балон.
— Да, но ако ти кажа, че е долнопробна и че хората, които я правят, са престъпници. Няма да я захвърлиш в коша само защото аз ти го казвам, нали?
— Дяволски си прав.
— Но ако ти предложа нов избор, ако ти кажа за новата супердъвка…
— Супердъвка? Майчице, ти ме шашкаш!
— Млъкни. Супердъвката е по-добра. Издържа по-дълго, по-евтина е. Ако дъвчеш от нея, това ще направи теб и твоите приятели, семейството и съседите ти по-щастливи, по-здрави. Супердъвката е дъвката на бъдещето, на твоето бъдеще! Супердъвката е добрата дъвка! — допълни въодушевено. — Другите дъвки са лоши. Със супердъвката, ще постигнете лична и религиозна свобода и никой няма да ви казва, че можете да вземете само едно парченце.
— Страхотно! — „Вярно, Филип е чудак — помисли си Сет с усмивка, — но пък е забавен.“ — Къде да подпиша?
Филип се изсмя и подхвърли пакетчето с дъвки обратно на бюрото.
— Стана ти ясно. Тези мъже са били мозъкът и душата и задачата им е била да поведат тълпата.
Мозъкът и душата, повтори си Сет. Това му харесваше и май ще може да го включи в домашното.
— Добре де, може да избера Патрик Хенри. Той не е чак толкова натруфен като останалите.
— Хубаво, можеш да получиш информация чрез компютъра. Като попаднеш на библиографията с книги за него, направи си разпечатка. Библиотеката в Балтимор би трябвало да разполага с по-голям избор, отколкото вашата в училище.