— Не си гриза ноктите. Никога. — Обидено сведе поглед към ръката си и възкликна: — О, Господи, изгризала съм си нокътя! Не съм го правила от петнайсетгодишна възраст. Къде ми е пиличката?
Филип едва сдържа усмивката си, докато тя вадеше от чантата си малък несесер.
— Нервно дете ли беше?
— Хм?
— Гризеше си ноктите.
— Само един лош навик, нищо повече. — Зае се с маникюра си.
— Не бихте ли казали, че се дължи на невроза, доктор Грифин?
— Може би. Но го преодолях.
— Не съвсем. Гризане на ноктите — продума замислено и се приближи към нея. — Мигрена.
— Само от време на време.
— Нередовно хранене — продължи той. — Не ми казвай, че си вечеряла. Знам, че не си. Струва ми се, че твоето дишане и концентриране не върши много работа за стреса. Нека опитаме отново по моя начин.
— Наистина трябва да вървя. — Той вече я беше взел в обятията си. — Преди да е станало твърде късно.
— Вече е твърде късно. — Потърка устни в нейните. — Наистина трябва да останеш. Тъмно е, студено е, вали — прошепна, докато лекичко хапеше и си играеше с устните й. — А ти си ужасен шофьор.
— Просто нямам… — Пиличката за нокти се изплъзна от пръстите й. — Нямам много практика.
— Искам те в леглото. Искам да те отведа в моето легло. — Следващата целувка беше по-дълбока и по-дълга. — Искам да смъкна от теб това прекрасно костюмче, едно по едно и да видя какво има отдолу.
— Не знам как го правиш. — Дишането й вече се беше учестило, тялото й беше отмаляло. — Не успявам да подредя мислите си, когато ме докосваш.
— Харесва ми да са объркани. — Плъзна ръце под елегантното й сако, докато докосна извивката на гърдите й. — И ти ми харесваш объркана. И разтреперана. Когато трепериш, ми се иска да направя с теб… най-различни неща.
Огнени езици и остри ледени стрели вече се редуваха по тялото й.
— Какви… неща?
Филип нададе тих, доволен звук, притиснал лице към шията й.
— Ще ти покажа — заяви и я вдигна на ръце.
— Не съм свикнала на това. — Отметна коса и се вгледа в него, докато я носеше към спалнята.
— На какво?
— Да посещавам мъжа в апартамента му и да му позволявам да ме занесе до леглото. Не постъпвам така.
— Ще го приемем просто като промяна в поведенческите навици. — Целуна я дълго, преди да я положи на леглото. — Причинена от… — Замълча, за да запали свещите на една метална поставка в ъгъла. — Директна стимулация.
— Може да мине. — Светлината на свещите направи чудеса с вече и без това невъзможно красивото му лице. — Просто си толкова хубав.
Той се позасмя и се отпусна до нея в голямото легло.
— А ти толкова трудно устояваш на изкушението.
— По принцип, не. Всъщност сексуалните ми апетити не са много големи.
— Така ли? — Повдигна я само колкото да може да издърпа сакото й.
— Да. За себе си съм установила, че… о!… любовната увертюра може да бъде много приятна… — Дъхът й секна, докато пръстите му бавно разкопчаваха блузата й.
— Приятна? — подкани я той.
— Тя рядко, да не кажем никога, оказва нещо повече от съвсем краткотраен ефект. Разбира се, това се дължи на хормоните.
— Естествено. — Сведе устни към заоблените хълмчета на гърдите й, които се показваха съблазнително над чашките на сутиена, и ги близна.
— Но… но… — Стисна юмруци, когато езикът му предизвика зашеметяващи вълни по тялото й.
— Опитваш се да мислиш.
— Опитвам се да видя дали мога.
— Как върви?
— Не много добре.
— Говореше ми за хормоните си — припомни й той, наблюдавайки лицето й, докато издърпваше полата й.
— Така ли? О, ами… Имах някаква идея. — Някъде, помисли си замаяно с тръпнещи мускули, докато пръстите му очертаваха корема й.
С удоволствие откри, че тя отново носи от онези сексапилни, прилепнали дълги чорапи, този път от прозрачна черна коприна. Предполагаше, че е сметнала за добре да съчетае черния сутиен с подходящи бикини и чорапи.
— Сибил, харесва ми това, което има под дрехите ти.
Премести устни надолу към слабините, усети вкус на страст и на жена, почувства напрягането на мускулите. Тя издаде някакъв безпомощен, задавен звук в гърлото си, а тялото й се раздвижи под неговото.
Може да я има цялата. Силата на тази увереност го изпълни като вино. И докато я обладаваше — този път бавно — той се отдаде напълно на желанията си.
Може да смъкне чорапите по прекрасните дълги бедра и да ги последва с устни по целия им път чак до върховете на пръстите й. Кожата й беше бледа, гладка, уханна. Съвършена. И още по-примамлива, когато леко тръпнеше.
Може да плъзне пръсти и език под това причудливо, копринено творение, пристегнало ханша й, и с възбуждащи милувки да я накара да се извие, да тръпне и стене.