А когато милувките доведоха и двамата почти до лудост, той издърпа бариерата и прониза горещата й плът. И докато я изстрелваше към върха, тя извика, изви се, а пръстите й се заровиха в косите му. След като остана изтощена и задъхана, той взе още.
И й показа още.
Може да има всичко. Всичко. Беше безсилна да му попречи, да възпре усещанията, които я заливаха на вълни. Светът се беше свел до него, само до него. Мирисът на кожата му, допира на косата му до тялото й или в ръцете й, движението на мускулите му под пръстите й.
Шепотът отекваше в главата й. Той произнасяше името й, въздишаше от удоволствие. Дъхът й премина в ридание, когато намери устата му със своята и изля всичко, което я изпълваше в горещ поток от чувства.
Още, още, още! Настойчиво се молеше, докато се притискаше към него и даваше, даваше, даваше.
Сега неговите ръце обгърнаха главата й. Беше повлечен от урагана на чувствата, който се сблъска с желанието и се изви в такава непоносима нужда, че причиняваше болка.
Разтвори се за него — задъхана покана. И изпълвайки я, докато потъваше в нея, той вдигна глава и се вгледа в лицето й на светлината на свещите.
Очите й го гледаха, устните й се разтвориха и от тях се откъсна разтреперана въздишка. Нещо изщрака, някаква ключалка се отвори, получи се някаква връзка. Ръцете му посегнаха трескаво към нейните, пръстите им се сключиха.
Бавно, плавно, всяко движение — нов прилив на наслада. Нежно обещание в тъмнината. Видя как очите й се замъгляват, усети напрягането, тръпката и впи устни в нейните, за да улови стона й, докато траеше оргазмът.
— Остани при мен. — Прошепна го, когато устните му обхождаха лицето й, когато тялото му се движеше в нейното. — Остани при мен.
Какъв избор имаше? Беше беззащитна срещу това, което й даваше, безпомощна да откаже това, което искаше в замяна.
Тръпката се зароди отново — вътрешна нужда, която не допускаше да остане неудовлетворена. И когато отново политна, той я притегли по-плътно и полетя заедно с нея.
— Щях да готвя — продума Филип малко по-късно, докато лежеше отгоре му, безсилна и безмълвна. — Но мисля да си поръчаме нещо. И да вечеряме в леглото.
— Добре. — Продължи да държи очите си затворени.
— Утре можеш да се наспиш. — Бавно си играеше с косите й. Искаше я в леглото си сутринта. — Може да разгледаш някоя забележителност или да пообиколиш магазините. Ако останеш до по-късно, можем да пътуваме заедно към дома.
— Добре. — Просто нямаше сили да се възпротиви. Освен това предложението му й се стори разумно. Наистина е глупаво да измине целия път обратно тази вечер под дъжда и в тъмното.
— Много си сговорчива.
— Хвана ме в момент на слабост. Гладна съм и не искам да шофирам тази вечер. А и големият град ми липсва.
— О, значи не било заради моя неустоим чар и сексуалните ми подвизи.
Не можа да сдържи усмивката си.
— Е, и те натежаха на везните.
— Утре сутринта ще ти направя омлет и ще станеш моя робиня.
— Ще видим тази работа!
Боеше се, че и в момента се намираше твърде близо до робско състояние. Сърцето, което отчаяно се опитваше да не чува, продължаваше да настоява, че е влюбена в него.
А това, предупреждаваше се тя, ще бъде много по-голяма, много по-дълготрайна грешка, отколкото появата на прага му в дъждовната вечер.
Шестнадесета глава
Когато една двайсет и девет годишна жена три пъти се преоблича преди да отиде на рождения ден на единайсетгодишно момче, то тя е в беда.
Сибил си повтаряше това, докато събличаше бялата копринена риза — бяла коприна, моля ви се, къде й е умът — и я замени със синьозеленикаво поло.
Отива на най-обикновена, неофициална семейна вечеря, напомни си, а не на дипломатически прием. Обаче тогава нямаше да е изправена пред такава дилема за общуването и облеклото. Защото знаеше точно какво да облече, как да се държи и какво се очаква от нея на официален прием, служебен банкет, галавечеря или благотворителен бал.
Твърде печално доказателство за ограничения й социален опит обаче бе, че не знае нито как да се облече, нито как да се държи на рождения ден на своя племенник.
Сложи си дълъг гердан от сребърни мъниста, свали го, наруга се и отново го сложи. Прекалено официално, твърде делнично облечена, какво значение имаше? Така или иначе ще й бъде неудобно. Ще се преструва, че всичко е наред, членовете на семейство Куин ще се държат любезно с нея и всички ще се почувстват безкрайно облекчени, когато си тръгне.
Реши, че ще остане само два часа. Толкова би могла да издържи. Всички ще бъдат любезни, ще избягват неловките или неприятни сцени заради Сет.