— Да, ако го преживееш. Защо не отведеш Обри в другата стая? Поиграй си малко с нея. Ще вечеряме веднага щом пристигне Етан.
— А той къде се бави, а? — Излезе наперено, като продължаваше да мърмори, и не забеляза усмивките, които си размениха Грейс и Анна.
— Това важи и за вас, кучетата — побутна с крак Фулиш Анна и размаха пръст. Двете животни неохотно се изнесоха от кухнята.
— Затишие. — Тя с облекчение затвори очи. — Временно затишие.
— Мога ли да помогна с нещо? — попита Сибил.
Анна поклати глава и й подаде чашата с кафе.
— Мисля, че всичко е готово. Етан трябва да пристигне всеки момент с голямата изненада. — Приближи се до прозореца да погледне в падащия мрак. — Надявам се, че имаш апетит на тийнейджър — допълни тя. — Тази вечер менюто се състои от пица с пиперони и наденица, пържени картофи във фъстъчено масло, домашен сладолед с карамел и убийствената шоколадова торта на Грейс.
— Всички ще се озовем в болницата — изрече Сибил.
После се намръщи, но Анна вече се смееше насреща й.
— „Отиващите на смърт те поздравяват!“ О-хо, ето го Етан — прошепна. Грейс изтърва лъжицата. — Опари ли се?
— Не, не. — Тя се позасмя тихо и отстъпи назад. — Не, ще… такова… ще изтичам навън да… помогна на Етан.
— Добре, но… хм — завърши Анна, когато тя мина бързо край нея и излезе през вратата. — Нетърпеливка — промърмори и включи осветлението на верандата. Спаси последните картофи и изключи печката. — Кам и Филип е по-добре да побързат. О, Господи, колко е сладка! Виждаш ли?
Сибил отиде при нея до прозореца. Видя Грейс, застанала на кея, и Етан, който тъкмо стъпваше на дъските.
— Лодка — отрони тихо. — Малка платноходка.
— Наричат я гемия — усмихна се Анна. — Тримата я построиха в старата къща на Етан — тази, която дава под наем. Наемателите им разрешиха да използват навеса, така че Сет да не разбере.
— Построили са я специално за него?
— Винаги когато успяваха да откраднат по някой час. О, страшно ще му хареса. Я виж, какво е това?
— Кое?
— Това — повтори Анна и се взря навън. Виждаше Грейс да говори нещо, сключила ръце, а Етан да се взира насреща й. После опря чело в нейното. — Надявам се, че няма някакви… — Не довърши, тъй като той притегли жена си към себе си, зарови лице в косите й и я залюля. А тя го прегърна. — О-хо! — Очите на Анна се напълниха със сълзи. — Сигурно е… бременна е! Току-що му каза. Знам си. О, погледни! — Сграбчи рамото на Сибил, докато младият мъж вдигаше засмяната Грейс на ръце. — Не е ли красиво?!
— Да, да, красиво е.
— Виж ме само! — засмя се Анна и извади хартиена кърпичка, за да издуха носа си. — Как се размекнах. Ще ме зарази, знам си. Ще поискам и аз да имам. — Издуха се отново и въздъхна. — Бях толкова сигурна, че мога да изчакам година-две. Сега вече никога няма да успея да изчакам толкова много. Не и след това. Представям си Кам, когато му… — Усети се и спря. — Извинявай — засмя се през сълзи.
— Няма нищо. Прекрасно е, че си толкова щастлива заради тях. Че ти самата си толкова щастлива. Това действително ще е семеен празник, особено сега. Наистина трябва да вървя, Анна.
— Не се страхувай — нетърпеливо замахна с ръка тя. — Вече си тук и ще трябва да понесеш кошмара с преяждането и цялата шумотевица, както всички нас.
— Просто мисля, че… — Единственото, което успя да направи, беше да замълчи, когато вратата с трясък се отвори. Етан все още носеше Грейс на ръце и двамата бяха засмени до уши.
— Анна, ще си имаме бебе — изрече задавено Етан.
— Да не съм сляпа? — Избута го, за да целуне най-напред Грейс. — Бях на прозореца. Ох, поздравления! — После обгърна с ръце и двамата. — Толкова съм щастлива.
— Трябва да станеш кръстница — извърна лице и я целуна младият мъж. — Всичко дължим на теб.
— О, разбира се. — Анна избухна в сълзи точно когато Филип влизаше в стаята.
— Какво става? Защо плаче Анна? Господи, Етан, какво е станало с Грейс?
— Добре съм. Чудесно съм! Бременна съм.
— Наистина ли? — Издърпа я от ръцете на брат си, за да я разцелува бурно.
— Какво става тук, по дяволите? — чу се гласът на Кам.
Без да пуска Грейс, Филип се ухили насреща му.
— Ще си имаме бебе.
— О, нима? — изви вежди. — И какво мисли Етан за вас двамата?
— Ха-ха — беше коментарът на Филип, докато пускаше Грейс на крака.
— Добре ли се чувстваш? — попита я Кам.
— Чувствам се страхотно.
— Изглеждаш страхотно. — Притегли я в прегръдките си и потърка брадичка върху главата й. И нежността, с която направи и двете, изненада Сибил. — Добър удар, брат ми — продума към Етан.
— Благодаря. Мога ли вече да си получа жената обратно?