Тя вдигна вежди и хладно го стрелна с поглед.
— В деня, когато разбереш, можеш да се почувстваш поласкан. — Доволна от забележката си, тя пое по коридора.
Пръстите му едва я докоснаха — бе готова да се закълне с това. Ала в миг се оказа притисната с гръб към стената, хваната като в клетка от ръцете му, подпрени с длани от двете страни на главата й. Шокът и паниката я заляха като вълна, преди да си даде сметка дали трябва да се чувства обидена.
Съзнавайки, че се държи нагло и развеселен от реакцията й, той задържа устни на сантиметри от нейните. Стомахът му се сви от обзелата го възбуда. За Бога, можеше да се справи с това. И с тази жена. Той се усмихна, доловил накъсаното й дишане.
— Смятам — замислено рече той, — че се налага да се учиш, за да започнеш да се целуваш добре. Устата ти е създадена за целувки. — Той сведе поглед и го задържа на устните й. — Но един мъж трябва да бъде доста търпелив, за да затопли първо кръвта ти. Жалко, че не съм търпелив.
Бе достатъчно близо, за да забележи как тя трепна, преди очите й да се вледенят.
— Смятам — каза тя, влязла в тона му, — че ти сигурно се целуваш много добре. Но една жена трябва да бъде твърде толерантна, за да се справи първо с прекаленото ти самочувствие. За щастие, аз не съм толерантна.
За момент той не помръдна, сякаш колебаейки се дали да провери двете теории. Сетне устните му се извиха в усмивка, а очите му весело проблеснаха. Да, можеше да се справи с нея. Когато се почувстваше готов.
— Стига да иска един мъж може да се научи на търпение, мила, и да подтикне една жена към толерантност.
Сидни се притисна към стената, ала приличаше на коте, приклещено в ъгъла и готова да драска и фучи. Той се отдръпна и я хвана за лакътя.
— Трябва да тръгваме, нали?
— Да. — Без да е сигурна дали изпитва облекчение или разочарование, тя го последва към стълбището.
ТРЕТА ГЛАВА
Маргьорит бе във вихъра си. Знаеше какъв фурор ще предизвика на партито й присъствието на такъв нашумял и загадъчен художник като Станисласки. Като генерал, който се подготвя за битка, тя внимателно прегледа подредените във вази цветя, кухнята, трапезарията и терасите. Преди да приключи, доставчиците вече я ругаеха, но Маргьорит остана доволна.
Никак не й стана приятно, че дъщеря й заедно с най-важният й гост закъсняваше.
Като се смееше и разговаряше оживено, тя се носеше сред гостите в тънка синьозелена рокля. Присъстваха видни политици, актьори и режисьори, както и богаташи безделници. Ала художникът украинец бе най-голямата атракция на вечерта и тя изгаряше от нетърпение да го представи, пък и много й се искаше да пофлиртува с този сексапилен мъж.
В мига, в който го забеляза, тя вихрено се спусна към него.
— Господин Станисласки, колко се радвам да ви видя! — Хвърли бърз преценяващ поглед на дъщеря си и мигом обърна грейналото си лице отново към мъжа.
— Михаил, моля. — Разпознал флирта и готов да се включи в играта, той поднесе ръката й към устните си. — Простете, за закъснението. Накарах дъщеря ви да ме чака.
— О! Всяка умна жена е готова да чака достойния мъж.
— Значи ми е простено.
— Напълно. — Маргьорит фамилиарно стисна ръката му. — Този път. А сега ми позволи да те представя на гостите, Михаил. — Тя хвърли разсеян поглед към дъщеря си. — Сидни, забавлявай се, скъпа.
Михаил лукаво й се ухили през рамо и се остави да бъде отведен.
Той разговаряше непринудено, сливайки се с висшето общество на Ню Йорк така безпроблемно, както се сливаше с работниците от Сохо или с приятелите на родителите си от Бруклин. Никой нямаше представа дали предпочита да изпие бира с колеги, или чаша кафе в дома на майка си.
Михаил отпиваше от шампанското, възхищаваше се от къщата с хладни бели стени и внушителни прозорци, правеше комплименти на Маргьорит за колекцията й от предмети на изкуството.
И през цялото време, докато бъбреше, пиеше и се усмихваше, той следеше Сидни.
Странно, мина му през ум. Сигурен бе, че обществото в Лонг Айлънд е идеалната среда за нея. Външният вид и държанието й му напомняха искрящ лед в рядка порцеланова купа. И все пак, тя сякаш не се чувстваше в свои води. Усмихваше се и подхващаше разговори тъй умело, както и майка си. Строгата й черна рокля бе не по-малко елегантна от ярките тоалети на присъстващите дами. Сапфирите й искряха също като диамантите и смарагдите.
Но… в очите й, осъзна Михаил, няма веселие, по-скоро нетърпение. Сякаш иска всичко това да приключи по-бързо, за да може да се заеме с нещо наистина важно.
Това го развесели. Като си спомни колко дълго я бе разкарвал из Манхатън, за да я подразни, усмивката му стана по-широка. Ала се стопи мигновено, когато забеляза висок рус мъж с широки рамене на футболист и копринено сако да целува Сидни по устните.